Турският писател Ахмет Кот пред ФАКТИ: Призванието на културните дейци по света е опазването на мира, поддържане на баланса и добрият диалог

Писателят ми отговори на въпросите дали има свобода на словото и къде е мястото на мира и свободата в литературата.

"Свободата и мирът могат да бъдат постигнати само чрез словото. Силата на словото е велика именно с нейната свобода. Ако сте лишен от мечти, вие не можете да правите литература! А кой мечтае - само свободният човек! Но, ако погледнем обективно - истинска свобода в света няма, не съществува. Иска ни се да я има, заблуждаваме се, че я има, но в действителност тя не съществува", категоричен е Ахмет Кот - турски писател, журналист, публицист, поет, общественик и съосновател на Фондация Балканска Култура.
Според Ахмет Кот призванието на културните дейци по света е именно опазването на мира, поддържане на баланса и добрият диалог.
"България е великолепен пример на страна на Балканите, съчетала в себе си много различни култури. Това прави страната Ви изключителна богата на културни, литературни и исторически ценности. Пазете тези културни ценности, разширявайте ги, преоткривайте ги и ги предавайте на поколенията. Защото наистина тук, в България, притежавате една огромна хазна от културни ценности. Увеличавайте тази хазна с нови попълнения във всичките сфери на културата, не само в литературата. Но помнете, че словото е преди всичко", припомня писателят.

Кой е Ахмет Кот?

Ахмет Кот е турски писател, журналист, публицист, поет, общественик и съосновател на Фондация Балканска Култура. Роден е 1953г. в Ескишехир, Турция. 15 години е бил председател на Съюза на турските писатели. Притежава внушителна частна библиотека в Бурса.

Занимава с проекти за възстановяване и опазване на културното и историческото литературно наследство, а също така и с опазване и представяне на свободата на словото и културните ценности.


- Г-н Кот, посещавал сте България с още няколко видни турски писатели и поети в рамките на Международния панаир на книгата. Какви са Вашите впечатления?

- Изключително съм щастлив, че за поредна година Турция участва в тази забележителна проява в София - Международният панаир на книгата. Приемете моите поздравления за това събитие, което обединява културите, сближава ги и допринася за тяхното развитие, за един по-нататъшен диалог. Изключително богат книжен панаир, с многонационално участие, интересни книги и автори, нови запознанства и междукултурен диалог - с това бих обобщил накратко впечатленията си от Международния панаир на книгата в българската столица.
Да започна от това, че ние преди всичко сме комшии, и като такива, имаме много общи ценности в културата. За нас е изключителна чест, че винаги имаме силно присъствие на Международния панаир на книгата. Представяме много книги, нови автори и произведения както в оригинал, така и в превод на български език.
Освен това в рамките на панаира винаги провеждаме изключително полезни срещи на писатели, поети и литературни дейци с българските читатели. На срещите се дискутират най-наболелите въпроси в областта на литературата, превода, цензурата, свободата на словото, свободата в литературата като цяло и нейният принос към мира в световен мащаб. Това са значими и важни теми за всички нас, хората на перото и словото, независимо в коя държава се намираме, каква е нашата вяра и на какъв език четем и пишем. Това е обществен проблем, който има решение, стига всички ние, пишещите, да вървим в правилната посока с перото напред.

- Г-н Кот, според Вас, каква е функцията на културата в опазването на мира?

- Културата е в основата на опазването на мира и търсенето на мирен диалог между страните. Точно културата и нейните войни, които вместо копие, държат в ръцете си перото, точно тези рицари на словото са най-важните действащи лица в намирането на притихналия под камъка мир, изваждането му на бял свят и опазването му. Защото, ако не са хората на изкуството, и най-вече хората на словото, едва ли само с действия бихме могли да открием и запазим мира. Не забравяйте поговорката "Блага дума златни порти отваря".
В света свободата и примирието между хората е възможно само чрез културата. Хората помежду си могат най-добре да се разберат чрез културата и всичките ѝ производни. Културата е най-силният щит срещу всички разпри и войни. Призванието на културните дейци по света е именно опазването на мира, поддържане на баланса и добрия диалог. И в случая, Балканите са един много добър пример. Балканите са център и пресечна точка на много народи, култури и цивилизации. През последните сто години, в които на Балканите е имало много размирици, прераснали дори във войни, се наблюдава една печална констатация, че загубите на човешки животи е в пъти по-голяма, от загубите през миналите векове. Това е наистина печална констатация, потвърдена с факти.
Ако погледнем стратегически към Балканите, то това е един изключително важен регион в картата на света. На турски имаме една мъдрост - "корабът се търси там, където е потънал". И тъй като Балканите са били многократно засягани от войни, значи точно тук трябва да търсим и разковничето на мира. И точно ние, хората с културна дейност, сме най-активните търсачи и защитници на мира на Балканите и по света.

- Вие сте съосновател на Фондация Балканска Култура. С какво се занимава тази фондация? Какви са нейните приоритети?

- Основна цел на Фондация Балканска Култура е опазване на културните ценности, традициите и литературното наследство. Посредством създадената фондация искаме да се противопоставим на размириците, на неразбиранията между хората, на конфликтите и да се борим за мир по света, да отстояваме този мир и да го увековечаваме с перото си, разбира се. Във фондацията са ангажирани хора на високо интелектуално ниво, поети, писатели, културни дейци, с които заедно отстояваме мира и се борим за един по-спокоен и одухотворен свят.

- Къде е свободата на словото? Има ли я изобщо?

- Много хубав въпрос! Свободата в културата автоматично се подразбира. Няма как да има култура, ако няма свобода. Културата е свободното изразяване на индивида чрез различни форми, като музикални инструменти, вокал, четка и платна, перото. Свободата и културата вървят ръка за ръка. Те се допълват взаимно и едва ли едното би могло да съществува без другото. Ако сте лишен от мечти, вие не можете да правите литература! Това е доказан факт. А кой мечтае - само свободният човек! Виждате ли как са свързани тези неща. Но, ако погледнем обективно на вашия въпрос - истинска свобода в света няма, не съществува. Иска ни се да я има, заблуждаваме се, че я има, но в действителност тя не съществува.
Във всяко едно общество при проявата на хора, мислещи по различен начин и пречещи на управниците, последните търсят всевъзможни начини и средства да им запушат устата. Такъв ярък пример е известният журналист Джамал Кашоги, който се превърна в гласа на свободата. Джамал Кашоги се бореше за мир в страната си, искаше процъфтяване на държавата, стремеше се към постигането на спокойствие и просперитет на неговите сънародници, но в крайна сметка не стана така, както искаше Кашоги. Връзването на ръцете и езика, отнемането на перото - е най-страшното наказание за хората на словото, за тези, които с думи искат да се борят срещу съществуващите несправедливости в този свят.
Хората на словото не обичат да бъдат ограничавани и критикувани, тъй като с писането те се стремят да покажат истината на света в най-чистия ѝ вид. Точно това ограничаване на словото бе наложено на Джамал Кашоги, който е изключително добър журналист, публицист и мой приятел от над тридесет години. Той е високоинтелигентен и ерудиран човек, който точно с тази своя интелигентност се бори за свобода на словото и отстоява правата на журналистите и на пишещите хора изобщо. С перото си, със словото си, моят колега Джамал Кашоги активно се бори за свобода и мир в литературата, за свобода на вероизповеданието, за културния диалог между хората. Такива хора, като него има много по света. Важното е те да бъдат чути, забелязани, прочетени и продължавани.
Винаги свободата на словото ще успява да изплува на повърхността и да надделее над неправдите. Като се върнем назад в годините, и погледнем силата на журналистиката, на прозата, на публицистиката и на другите дейности в културата, ще видим, че рано или късно те побеждават. Силата на словото е велика именно с нейната свобода.

- Как, ние, хората на словото, да отстояваме и извоюваме тази толкова скъпа свобода?

- С търпение, с постоянство и вяра в доброто, с разум, със справедливост, правдивост и взимане на правилни решения. Една малка капчица вода, капейки капка по капка може да пробие мрамора. Но, ако искате бързо постигане на целта и ударите с ръка по мрамора, ще си счупите ръката, не мрамора. Със словото си ние можем да пробием стената на мрака и да имаме тази свобода, за която говорим.

- Как стои въпросът с книгоиздаването в Турция?
- Годишно в Турция се издават 66 000 книги от най-различни жанрове от турски автори. Около 30 000 книги от споменатите са художествена литература - проза, романи, разкази и поезия, останалите са научно-популярна, техническа и друга. В момента в Турция, в която и книжарница да влезете, забранена книга няма! Цензура няма. Забранени теми няма, освен, ако не накърняват човешките права на хората, ако няма обиди, агресия и пропаганда на незаконни действия. Писателите и поетите имат пълната свобода на писане, стига то да е хуманно, в полза на човечеството.

-Как се котира в Турция поезията? Пише ли се поезия? Купува ли се поезия? Търси ли се поезия?
-Преди няколко години в Турция годишно излизаха над 1000 стихосбирки. В момента годишно се издават не повече от 200 стихосбирки. Причина за това са социалните медии, които поглъщат, буквално "изяждат" всичко, което би трябвало да бъде отпечатано. Социалните медии нанесоха ущърб върху поетите и писателите като цяло, те накърниха всички пишещи, променяйки визията на словото и неговото качество. Всеки, който си мисли и въобразява, че може да пише, публикува написаното от него в социалните медии, в интернет. Но написаното в голяма степен не е истинско, не е качествено, не е професионално. С тази абсолютно нелоялна конкуренция избледняват истинските поети. По този начин нивото на поезията падна, тя се издава много по-рядко и в по-малък тираж.
Въпреки ожесточената борба с псевдо-поетите и социалните медии, годишно в Турция все пак се издават над 200 нови стихосбирки на турски автори. Обнадежден съм, че печатът на книги, самите книги никога няма да умрат. Книгите ще оживеят, ще оцелеят и човешката ръка винаги ще се протяга към хартията, да разгърне следващата страничка. Турция може да се похвали с много известни поети, боя се да се наемам да ги изброявам, за да не забравя и обидя някого. Сред моите любими са: Еднан Сой, Емер Ардем и други, разбира се. Поети е имало, има и ще има докато свят светува.

- В Библията е казано: "В началото бе словото". Как мислите, ще спаси ли словото света?

- Словото е велика сила. Със сигурност словото ще спаси света! Свободата и мирът могат да бъдат постигнати само чрез словото. Да вземем един пример. Две страни се бият, воюват, но в крайна сметка те сядат на кръглата маса и пишат договор за примирие. Тоест - пак се пише. Писаното остава. Не може без написаното. Думите ги отвява вятърът в неизвестна посока, но писаното остава на хартията. Ако това бе сторено преди започване на една или друга война, ако хората бяха склонни повече към общуване и диалог и писане, нямаше да има толкова кръв по земното кълбо.

-Г-н Кот, какво ще пожелаете на българските читатели ?

-Бих пожелал на драго сърце на всички хора повече да четат, да се обогатяват не с нови дрехи и предмети, и с нови думи, с нови прочетени книги. Това е истинското богатство - духовното. То е трайно и вечно. Дрехата се износва, предметът се чупи, а духовната култура, знанията остават трайно в нас. На Балканите сме толкова различни, и в същото време имаме толкова общи неща, на които трябва да наблягаме и да търсим общите пътища за опазване на културите ни, на красивото, хубавото, стойностното, а не да се стремим към размирици и конфликти. Балканите са една красива, многоцветна палитра, една градина от различни култури. Тази градина може да процъфтява само и единствено чрез мира, добрите взаимоотношения и културния диалог. Трябва да търсим у комшията не това, което ни разделя, а това което ни сближава. България е великолепен пример на страна на Балканите, съчетала в себе си много различни култури. Това прави страната Ви изключителна богата на културни, литературни и исторически ценности. Пазете тези културни ценности, разширявайте ги, преоткривайте ги и ги предавайте на поколенията. Защото наистина в България, притежавате една огромна хазна от културни ценности. Увеличавайте тази хазна с нови попълнения във всичките сфери на културата, не само в литературата. Но помнете, че словото е преди всичко.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД