Археологическо откритие в Турция потвърждава библейска история за чудо на апостол Павел

Археолози обявиха значимо откритие в древния библейски град Листра, където, според Новия завет, апостол Павел извършва чудото с изцелението на човек, роден куц. Разкопките разкриват внушителна базилика с дължина около 30 метра, украсена със златни мозайки и богато орнаментирани стени – характерен пример за късноантична архитектура и художествен стил.

Според ръководителя на проекта, проф. Ълкер Мете Мимироглу от Университета „Неджметтин Ербакан“, находката предоставя убедителни доказателства, че Листра е била добре организиран градски център и едно от ранните огнища на християнството в Мала Азия.

Откритието потвърждава библейските описания, че Листра е била реална и активно развиваща се християнска общност, достатъчно голяма, за да поддържа богослужение, духовно управление и мисии като тези, описани в „Деянията на апостолите“. Според текстовете, апостол Павел и неговият спътник Варнава посещават града по време на своите пътувания през I век, а именно там Павел изцелява мъж, който „е куц от рождение“ – събитие, станало свидетелство за вярата на първите християни.

New Archaeological Discoveries at Lystra — the Sacred Anatolian City Cited Eight Times in the Biblehttps://t.co/uG6Sq5Dmw4 pic.twitter.com/4D05m11pBH

— Arkeonews (@ArkeoNews) October 8, 2025

Базиликата, открита в района на днешния град Хатунсарай в централна Анатолия, се смята, че е служила не само като място за богослужение, но и като административен център. Според археолозите това е един от най-ясните археологически доказателства, че градът, споменаван осем пъти в Библията, е играл ключова роля в разпространението на християнството в района на днешна Коня, известна в древността като Иконий.

Сред откритите артефакти се открояват монети, керамика и мъниста в тюркоазени нюанси, намерени в детски гробове. Според учените тези находки свидетелстват, че мястото е запазило своето духовно значение до XII–XIII век. Мънистата се разглеждат като ранна форма на амулета „назар бонджу“ (око против уроки), което предполага културно и религиозно съжителство между християни и селджукски турци.

Разкопките също така разкриват следи от селджукския период, когато в Анатолия настъпва синтез между тюркската култура, исляма и местните традиции. Според проф. Мимироглу, базиликата и част от околните постройки са били преустроени в по-малки параклиси, като в някои случаи римски надгробни плочи са използвани повторно като олтари – свидетелство за приемствеността и адаптацията на свещените пространства от различни цивилизации.

Hristiyanlığın yayıldığı Lystra Antik Kenti’nde 'Türk izleri': Turkuaz rengi, nazar boncukları... https://t.co/hiquNOFfFg

— Muhalif (@muhalifcomtr) October 8, 2025

„Откритието показва, че когато селджуците идват, местното християнско население не изчезва. Те продължават живота си под новата власт в атмосфера на относителна толерантност,“ обяснява археологът пред специализираното издание ArkeoNews.

Според изследователския екип, находката предоставя рядка възможност за свързване на библейски свидетелства с материални доказателства. Листра, основана като римска колония по времето на император Август, се очертава като историческо място, където ранната християнска общност е процъфтявала в продължение на векове.

„От чудото на изцелението до великолепието на откритата базилика – този град носи отпечатъка на хилядолетна духовност, изкуство и културен обмен,“ заключава проф. Мимироглу.