Атлантида? Откриха останки от потънал град край бреговете на Франция

Край бреговете на френския полуостров Бретан археолози идентифицираха масивна подводна каменна конструкция, датирана приблизително към 5000 г. пр. Хр., която съвпада по място и мащаб с дългогодишни местни легенди за потънал град. Съоръжението се намира край западния край на остров Ил дьо Сен и е разположено в зоната между прилива и отлива – район, който периодично излиза над водата при ниско морско равнище, предава BBC.

Откритията под водата

Структурата е с дължина около 120 метра, ширина близо 20 метра и височина приблизително два метра, което я прави най-голямата подводна археологическа находка, документирана досега във френски води. При спадане на морското ниво с около девет метра стената отново става видима, очертавайки ясно изкуственото си предназначение. Според изследователите съоръжението вероятно е функционирало като риболовен капан или като защитна дига срещу постепенното покачване на морското равнище в края на мезолита и началото на неолита.

Divers stunned as massive 7,000-year-old 'sunken city' discovered miles off French coast
https://t.co/nyq4VlY39y

— GB News (@GBNEWS) December 14, 2025

Конструкцията е изградена от масивни гранитни монолити, подредени върху естествена скална основа и допълнително укрепени с по-малки каменни блокове. Анализът предполага, че при риболовна функция стената е служела за задържане на риба при отлив, вероятно в комбинация с органични елементи като дървени пръти и плетени мрежи, които не са се запазили. Проучването, публикувано в International Journal of Nautical Archaeology, подчертава, че изграждането на подобна структура е изисквало значителни технически умения и високо ниво на социална организация, съпоставими с тези, демонстрирани при неолитните мегалитни паметници в региона.

Археологът Иван Пайе посочва, че стената вероятно е дело на добре организирана общност от ловци и събирачи в преход към уседнал начин на живот или на ранни неолитни групи, установили се по атлантическото крайбрежие около 5000 г. пр. Хр. По думите му откритието разширява представите за степента на адаптация и инженерно мислене на праисторическите крайбрежни общества. Други специалисти отбелязват, че подобни конструкции се вписват в по-широкия европейски контекст на т.нар. „потънали ландшафти“, оформени след края на последния ледников период.

Потъналият град Ис

Huge undersea wall dating from 5000 BC found in France https://t.co/HIzPVkdVuZ

— BBC News (World) (@BBCWorld) December 11, 2025

Регионът на Бретан от векове е свързан с легендата за потъналия град Ис – митично селище, за което се смята, че е било погълнато от морето. Авторите на изследването предполагат, че реалното изоставяне на обитавани и икономически развити крайбрежни територии вследствие на бързото покачване на морското равнище е могло да се запази в колективната памет и да се трансформира в легендарен разказ. Загубата на риболовни съоръжения, защитни стени и селища вероятно е имала силен културен отзвук за местните общности.

Подводната стена е регистрирана за първи път през 2017 г. от геолога Ив Фуке, който използва радарни и батиметрични методи за създаване на детайлни карти на морското дъно. Той идентифицира линейна структура, преграждаща подводна долина край острова, и веднага я отличава като неестествено образувание. Систематичните археологически проучвания започват едва през 2022 г., когато сезонното отстъпване на водораслите позволява по-добра видимост и директно документиране на обекта.

Според екипа откритието подчертава потенциала на подводната археология за преосмисляне на ранната история на европейските крайбрежия и за по-добро разбиране на взаимодействието между човешките общества и променящата се морска среда в дълбока древност.