Учени настръхнаха: Илон Мъск иска да затъмни Слънцето, за да спре глобалното затопляне

Главният изпълнителен директор на SpaceX, Илон Мъск, предизвика буря от реакции с предложението си за сателитна система, която да регулира количеството слънчева енергия, достигащо до Земята, като мярка срещу глобалното затопляне. В публикация в платформата X (бивш Twitter) предприемачът заяви, че идеята му включва „голяма, захранвана от слънчева енергия“ мрежа от изкуственоинтелигентни сателити, способни да правят „микрокорекции“ в слънчевото облъчване на планетата, с цел охлаждане на климата.

Мъск определи проекта като потенциално решение на климатичната криза, но мнозина експерти по околна среда предупредиха, че подобна форма на т.нар. соларна геоинженерия може да има непредвидими и опасни последствия. „Това е силно спекулативна идея. Соларната геоинженерия е по същество непредсказуема и може допълнително да дестабилизира вече крехката климатична система“, коментира Лили Фур, директор на програмата за изкопаема икономика към Центъра за международно екологично право (CIEL) в Берлин, цитирана от Daily Mail.

Фур допълни, че всяко прилагане на подобна технология би застрашило живота и правата на милиарди хора по света. „Веднъж въведена, тя не би могла да бъде спряна без риск от рязко покачване на температурите и ускорено глобално затопляне. Тези спекулативни решения са опасно отклонение от реалните мерки срещу климатичната криза и трябва да бъдат изключени от научния и политически дневен ред.“

Научната общност реагира остро и в социалните мрежи, където потребители изразиха тревога, че „един човек или компания не трябва да решава колко слънчева светлина ще получава човечеството“. Биологът проф. Густав Андерсон от Университета в Умео, Швеция, саркастично отбеляза, че идеята напомня на известен епизод от „Семейство Симпсън“, в който милиардерът г-н Бърнс блокира слънцето над Спрингфийлд, за да повиши консумацията на електроенергия.

Мъск признава, че проектът крие риск. „Ако се блокира твърде много слънчева светлина, Земята може да се превърне в снежна топка“, написа той, визирайки периоди в геологическата история на планетата, когато тя е била почти изцяло покрита с лед.

Според климатолозите, подобна система би имала огромни последици за биосферата. Рам Бен Зеев, автор и предприемач, предупреди, че „намаляването на слънчевата радиация не само охлажда планетата, но и засяга фотосинтезата – основата на живота“. Той добави, че дори 1–2% спад в слънчевата енергия би могъл да има катастрофален ефект върху земеделието, горите и кислородния баланс.

Проф. Самми Бъзард, климатолог от Университета в Нортъмбрия, също заяви, че подобни инициативи не трябва да бъдат решение на отделни личности или държави. „Това е глобален въпрос, който изисква международно съгласие и внимателно проучване на въглеродните разходи, свързани с изстрелването на сателити и поддръжката на AI системи“, каза тя.

Александро Силвано, изследовател от Университета в Саутхемптън, коментира, че макар обсъждането на мащабни климатични интервенции да е важно, „геоинженерните методи, включително управлението на слънчевото излъчване и улавянето на въглерод, остават научно сложни и несигурни“.

Предложението на Илон Мъск идва в момент, когато вече са провеждани експерименти с алтернативни методи за отражение на слънчевите лъчи — например чрез разпръскване на аерозолни частици в атмосферата. Последните научни доклади обаче предупреждават, че такива интервенции могат да доведат до непредсказуеми климатични промени и да влошат глобалното затопляне вместо да го спрат.

Макар идеята за изкуствен контрол на слънчевата радиация да изглежда футуристична, Мъск вече има практически опит в изграждането на мащабни сателитни мрежи. Към днешна дата неговата компания SpaceX е изстреляла над 8 000 сателита от проекта Starlink, който осигурява високоскоростен интернет в глобален мащаб.

Със състояние, оценявано на над 469 милиарда долара, Илон Мъск би могъл самостоятелно да финансира подобна програма. Въпреки това, учените предупреждават, че възможността да се реализира подобен проект технологично не означава безопасност, а грешка при изпълнение на подобен проект би имала последици, които „човечеството не би могло да контролира“.