Кой е бил смятан за красив в Древна Гърция: стандарти за жени и мъже

Красотата е била изключително важна в Древна Гърция както за мъжете, така и за жените. Кой точно е бил смятан за красив в Древна Гърция и как техните стандарти за красота се различават от нашите, описва RBC Life.

Много произведения на изкуството, изобразяващи човешката форма, както и философски трактати за природата на красотата в древността, показват, че красотата е била високо ценена в Древна Гърция. Древните гърци са вярвали, че физическата красота е пряко свързана с вътрешното съвършенство, което означава, че красивите хора са морално безупречни, но това се отнася само за мъжете, обяснява Greek Reporter.

Конкурсите за красота, или калистеи, са били популярни в Древна Гърция. В древността много от тях са били предназначени само за мъже. Атлетично телосложение със заоблени, стегнати мускули и малко мазнини се е смятало за най-привлекателно.

В пиесата си „Облаци“ (ок. 419–423 г. пр.н.е.) древногръцкият драматург Аристофан описва идеалните черти на своите мъже връстници: „лъскав гръден кош, светла кожа, широки рамене, стегнати задни части“, цитира Джеймс Робсън в статията си „Красота и сексапил у Аристофан“, отбелязвайки друга важна характеристика на класическата красота: скромно оразмерените мъжки гениталии.

Историкът Пол Кристъл също изследва този древен идеал за мъжка красота в книгата си „В леглото с древните гърци“ (2016 г.). Според Кристъл, в гръцката комедия глупаците и сатирите често са парадирали с големи гениталии – „признак на глупост, по-скоро животинска, отколкото човешка“. Големите мъжки органи са се смятали за вулгарни и за признак на глупост. Това обяснява и защо много мъжки статуи са изобразени голи: за да се покаже частта от тялото, която символизира характера.

Тук изпъкналите задни части са на преден план. Известната Афродита Калипгия (която буквално се превежда като „Афродита с красивите задни части“; древна мраморна статуя, открита в Домус Ауреа на Нерон, съхранявана в Националния археологически музей на Неапол) изобразява богинята, показваща закръглените си задни части.

Гледайки я, човек може да заключи, че древните гърци са предпочитали жени с изпъкнали фигури, коремни мазнини и тънка талия. Излишното тегло при една жена се е смятало за изключително привлекателно, тъй като е служило като индикатор за нейния клас.

Слабите жени най-вероятно са били робини или работнички, които са извършвали физически труд по цял ден и не са могли да си позволят правилно хранене. А бялата кожа е означавала, че жената рядко е прекарвала време на палещото слънце, тъй като статусът ѝ е позволявал да търси сянка и почивка, пише Eternal Goddess. Следователно, използването на оловно белило върху лицето и ръцете е било често срещано явление – в древността е имало слабо разбиране за токсичността на това вещество.

В Древна Гърция изображенията на Афродита, богинята на любовта и красотата, са били считани за еталон за красота.

Например, Венера Милоска (130–100 г. пр.н.е.) има малки гърди и удължено тяло. S-образната извивка, в която фигурата е замръзнала, е характерна линия на красотата от класическия период, подчертаваща грациозността на формата.

Интересно е, че стенописите от бронзовата епоха на гръцкия остров Тера (днешен Санторини), запазени след вулканично изригване на острова около 1600 г. пр.н.е., изобразяват тълпа от красавици. Само на една млада жена е позволено да се приближи до богинята – реставрацията разкрива, че това грациозно създание се откроява от тълпата благодарение на гривата си от тъмночервена коса.

Освен това, красивата жена в Древна Гърция често е била много сложна личност от гледна точка на морала и етиката, обяснява историкът Бетани Хюз в статия на BBC.

Елена Троянска, смятана за най-красивата жена в света и причина за най-голямата война, според древногръцките поети, е имала дълга златисточервена коса и сини очи. Хубавата Елена е централна фигура в историята на Троянската война, която е описана в епичната поема на Омир „Илиада“. Елена, родена от бог Зевс, първоначално е била омъжена за спартанския цар Менелай. Тя е съблазнена от Парис, троянски принц, с помощта на Афродита, богинята на любовта.

Бягството ѝ предизвика десетгодишен конфликт, по време на който Менелай събрира гръцки войски, за да върне жена си.

Брилянтният математик Питагор е известен с това, че е разработил златното сечение – геометрична формула, свързваща баланса и симетрията с красотата. Според това съотношение симетричните лица се считат за най-красиви. Този ангажимент към симетрията се простира дори до веждите. В Древна Гърция хората с вежди, които се срещат по средата (наричани сглобени вежди), са били смятани за по-симетрични и следователно по-красиви.

Известно е, че тези без сглобени вежди са използвали кол (черен молив за очи, подобен на сенки), за да запълнят пространството между веждите си. Жените в Древна Гърция го използвали и за да очертаят линията на очите си и да потъмнят миглите си.

Източник: rbclifetime.ru