Проучване: Алкохолът размива усещането за гняв, прави ни общителни и емпатични

Проучване, изследващо ефектите на алкохола върху разпознаването на емоциите и емпатията, установи, че алкохолът нарушава разпознаването на гнева, но не и на други специфични емоции.

Участниците, които са пили алкохол, съобщават за по-висока афективна емпатия, т.е. по-добро общуване с други участници в проучването. Изследването е публикувано в Scientific Reports.

След като човек поеме алкохол, той бързо се абсорбира през стомаха и тънките черва в кръвния поток. След това алкохолът пътува до мозъка, където влияе върху освобождаването на невротрансмитери, предизвиквайки релаксация и намалено инхибиране. С повишаване на концентрацията на алкохол в кръвта, преценката, координацията и времето за реакция се влошават все повече. Черният дроб започва да метаболизира алкохола, но може да преработва само ограничено количество на час, което води до циркулация на излишния алкохол в тялото.

Алкохолът също така влияе на сърдечно-съдовата система чрез разширяване на кръвоносните съдове, което може да създаде усещане за топлина, като същевременно понижава телесната температура. В краткосрочен план пиенето може да увеличи производството на урина, което води до дехидратация и електролитен дисбаланс. Стомашно-чревната система може да се раздразни, което води до гадене или повръщане при по-високи дози.

Тъй като алкохолът продължава да циркулира, той нарушава нормалния сън, намалявайки възстановителната REM фаза на съня, въпреки че кара хората да се чувстват сънливи. Когато нивата на алкохол в кръвта започнат да спадат, при някои хора могат да се появят симптоми, подобни на абстиненция, като тревожност или раздразнителност.

Авторът на изследването Лакшми Кумар и колегите му изследват как опияняваща доза алкохол (0,74 г/кг при жените и 0,82 г/кг при мъжете) влияе върху когнитивната и афективната емпатия. Тъй като предишните проучвания са били приобщаващи, те започнали това изследване без конкретни хипотези за посоката на очаквания ефект.

Участниците в изследването са 156 души, които съобщават, че пият поне един ден в седмицата и пият прекомерно поне четири пъти през последния месец. Средната възраст на участниците е 23 години. Тридесет и един процента от тях са жени.

Прекаляването с пиенето се определя като 5 или повече стандартни алкохолни напитки едновременно за мъжете и 4 или повече за жените. Стандартна алкохолна напитка е напитка, съдържаща около 14 грама чист етанол. Това е приблизително еквивалентно на малка бира (350 мл), чаша вино (150 мл) или шот спиртни напитки (45 мл).

Участниците бяха разпределени на случаен принцип в групи от по 3 непознати лица. Всяка от тези групи от трима души беше разпределена на случаен принцип да пие или алкохолна напитка, или плацебо напитка. По този начин 117 участници бяха разпределени да пият алкохол, а 39 - плацебо напитката. Участниците обаче не знаеха коя напитка ще пият - всички вярваха, че ще пият алкохол.

Алкохолната напитка беше коктейл от червена боровинка и водка, дозиран за всеки участник, за да се постигне пикова концентрация на алкохол в кръвта от 0,08%. Плацебо напитката беше разреден с вода, а авторите на изследването показаха на тези участници фалшиви записи на нивото на алкохол в кръвта, за да поддържат убеждението си, че пият алкохол.

След като изпиха определената напитка, участниците завършиха 3 оценки на субективното преживяване на интоксикация и нивото на алкохол в кръвта (с помощта на дрегер) през 30-минутни интервали. Докато нивото на алкохол в кръвта се повишаваше след пиене, участниците завършиха оценки на емпатията и разпознаването на емоциите.

Резултатите показват, че участниците, които са пили алкохол, са имали нарушено разпознаване на гнева, но не и други специфични емоции. Тези съобщават за по-висока афективна емпатия, т.е. че се свързват добре с друг участник, в отговор на директни взаимодействия с други участници.

„Резултатите показват, че алкохолът влошава разпознаването на гнева и увеличава възприятията за свързване с друг“, заключават авторите на изследването.

Изследването допринася за научното разбиране на психологическите ефекти на алкохола. Авторите на изследването обаче отбелязват, че участниците са взаимодействали в групи от непознати (други участници в изследването, с които не са били запознати преди това), преди да завършат оценките за разпознаване на емоциите и емпатия. Разликите в тези взаимодействия биха могли да повлияят на нивата на ангажираност на участниците и впоследствие на отчетената емпатия.

Анализът, озаглавен „Острите ефекти на алкохола върху разпознаването на емоциите и емпатията при млади хора, които пият много алкохол“, е написан от Лакшми Кумар, Кейси Г. Кресуел, Кърк У. Браун, Грета Лайънс и Брук К. Фийни.