Днес 1 януари изглежда като естествено и безспорно начало на календарната година. Исторически погледнато обаче, изборът на тази дата е резултат от политически решения, астрономически наблюдения и административна логика, натрупвани в продължение на повече от две хилядолетия.
Първоначално в Древен Рим годината не започва на 1 януари, а на 1 март. Това се отразява и в имената на месеците – септември, октомври, ноември и декември първоначално са били съответно седмият, осмият, деветият и десетият месец. Историците отбелязват, че още през III век пр.н.е. римските консули започват да встъпват в длъжност на 1 януари, което постепенно превръща датата в административно начало на годината.
Решаващият момент идва през 46 г. пр.н.е., когато Юлий Цезар въвежда Юлианския календар. С него 1 януари официално се утвърждава като начало на годината в Римска империя. Реформата цели синхронизиране на календара със слънчевата година и стабилизиране на данъчния и военния цикъл.
Защо точно януари
Месецът е кръстен на римския бог Янус – божество с две лица, гледащи към миналото и бъдещето. За римляните това го прави символично подходящ за ново начало. Освен културния смисъл, януари има и практическо значение: зимният период е по-спокоен за военни кампании и административни промени, което улеснява управлението на държавата.
След разпадането на Римската империя единното начало на годината се размива. В различни части на Европа тя започва на различни дати – 25 март (Благовещение), Великден или дори 25 декември. По данни на исторически изследвания, през Средновековието са използвани над шест различни „начала на годината“ в зависимост от региона.
Григорианският календар и глобалното утвърждаване
Преломът настъпва през 1582 г. с въвеждането на Григорианския календар от Папа Григорий XIII. Реформата коригира натрупаното разминаване между календарната и астрономическата година и окончателно затвърждава 1 януари като начало на годината в католическия свят. Постепенно календарът е възприет и от протестантските държави, а по-късно и от останалата част на света.
Според данни на историците, до края на XIX век повече от 90% от държавите вече използват Григорианския календар за граждански цели. Днес той е официалният календар в над 160 държави и служи като международен стандарт за времеизмерване.
Съвременни социологически анализи показват, че фиксираното начало на годината има и психологически ефект. Проучвания на университети в Европа и САЩ сочат, че хората възприемат 1 януари като „точка на рестарт“, което обяснява и масовото явление на новогодишните обещания. Според статистика на поведенчески икономисти, близо 45% от хората по света свързват лични промени именно с началото на календарната година.
Така 1 януари не е просто произволна дата, а резултат от древноримска държавна политика, религиозна символика и по-късна международна стандартизация. Това, което започва като административно удобство в Древен Рим, днес е универсален ориентир за време, икономика и култура – дата, която целият свят приема като начало на новия цикъл.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Защото 31.12.....
Коментиран от #2
20:32 01.01.2026
2 Тъ па ци
До коментар #1 от "Защото 31.12.....":
Доказано20:33 01.01.2026
3 Западни изкривявания
Коментиран от #4
20:37 01.01.2026
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Нехис
Коментиран от #8
21:37 01.01.2026
8 На Марс
До коментар #7 от "Нехис":
Не е като в Иран и Китай... Гледайте си кефа... и Държавата Тъпа21:41 01.01.2026
9 Календар
ПОВЕЧЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР И ГЕНИАЛНАТА ИДЕЯ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
Днес за световен календар е приет Григорианският. За него, както и за повечето други календари числото 365 се оказва кошмарно изпитание.
Земята обикаля Слънцето за 365,2425 дни.
Как да се раздели това число на равни периоди, така че да са удобни и прости за наблюдение и отчитане?
Повечето календари не се справят добре със задачата. Имат големи грешки в отчета или сложни добавки и извадки от сметките всяка година или на чести периоди от време.
22:46 01.01.2026
10 Календар
През 2636 г. пр. Хр. със заповед на император Хуан Ти в Китай бил въведен 12 и 60 цикловият Български календар. Но те не копират съвсем точно българския и коригират отчета на времето всяка година. Началото на китайската Новата година настъпва по различно време всяка година, в периода между 21 януари и 21 февруари. Което е изключително неудобно ако трябва да се смята с този календар периоди от повече години.
22:48 01.01.2026
11 Календар
1. Добавяме един ден на всеки 4 години, 29 февруари.
2. В годините кратна на 100, не се добавя ден.
3. В годините кратни на 400 пак се добавя ден.
4. Основното неудобство е, че всяка дата в различните месеци и години е в различен ден от седмицата. Различни са за всички месеци и всички години.
Какво правят съставителите на повечето календари за разделянето на 365-те дни от годината?
Най-близкото хубаво за делене число е 360.
360 : 12 = 30
Така получават 12 периода по 30 дни, но тук започват неприятностите. До 365 им остават 5 дни, които трябва да наместят някъде. Затова правят пет от периодите с по 31 дни. И горе-долу се получава някакъв календар с редица препятствия.
Приблизително такива сметки има в григорианския и така възникват изброените вече усложнения.
22:51 01.01.2026
12 Календар
ВСИЧКИ КАЛЕНДАРИ ОСВЕН БЪЛГАРСКИЯТ
С какво българският календар спечелва адмирациите на световната научна общественост?
Древните българи не се спират на числото 360 като останалите календарни съставители, което изглежда доста по примамливо, понеже се дели на цели 24 числа. Тук проличава висшата им математическа мисъл.
Те решават да работят с числото 364. То, на пръв поглед не е много обещаващо - дели се на много по-малко числа, но между тях са 2, 4, 7, 13 и 91, които се оказват доста по-подходящи за разпределение на дните. ( 4 са сезоните, 7 са дните в седмицата, 13 са седмиците в един сезон, 91 са дните в един сезон или тримесечие.) ПРОДЪЛЖАВА
22:53 01.01.2026
13 Календар
364 : 4 = 91.
Получават 4 равни четвъртинки на годината, което никой друг календар не предлага.
В 1/4 година има 91 дни.
Числото 91 просто плаче да бъде разделено на 3.
91 : 3 = 30 и 1 остатък.
Получават три месеца по 30 дни, като на първия добавят останалия един ден.
31 + 30 + 30 = 91
Перфектно равни и еднакви тримесечия.
Така всички дни от седмицата и числото на дните от месеца са еднакви всяко тримесечие и всяка година. Завинаги.
Така винаги първият ден в годината винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Завинаги.
Първият ден на всяко тримесечие винаги е и първи ден от седмицата. За всички години. Завинаги.
Всяка дата в годината е на същия ден от седмицата за всички години. Завинаги.
Такава наредба никой друг календар не е успял да постигне.
ПРОДЪЛЖАВА
22:54 01.01.2026
14 Календар
Но ще попитате: Какво става с последния 365-ти ден?
Тук се откроява нестандартното мислене на българите. Мислене "out of the box", за което другите нации съставяли календари не се сещат.
Последния 365-я ден българите изключват от календарното разпределение. Гениално!
Този ден не участва в никой месец и седмица. Не е в календара изобщо! Ден за празнуване!
Пишат го празник и го наричат Ени-Алем, Енин ден, Еднажден. Това е последният ден по българския календар (21 декември) или Зимното слънцестоене - най-късия ден в годината, там слънцето завършва цикъл. След него дните започват да нарастват, започва нов цикъл, започва нова година. Поради това денят след Еднажден древните българи са го нарекли за начало на Нова година.
Високосния ден го добавят през 4 години на мястото на лятното слънцестоене - Еньовден.
През 60 години високосният ден не се добавя за да се коригира календара с астрономическото време.
ПРОДЪЛЖАВА
22:56 01.01.2026
15 Календар
Еднажден е последният ден на годината, в който българите са празнували раждането на новото слънце или раждането на бог Слънце - бог Сурва.
В сурвакарските песни и до днес се пее: "Сурва Бога се роди мамо, млада бога"
Теофилакт не казва изобщо, че дедите ни са монотеисти, не казва, че почитат Тангра, а говори за култ на българите към слънце, луна, звезди. Теофилакт нарича старите българи скити, а от Херодот знаем, че богът на слънцето при скитите носи името Гетосур.
Гетосур означава славното слънце. Частицата гет е сродна на тракийския етноним гети-славни, прославени, обяснение получаваме и от арийските думи гаяте-прославям. Елементът сур означава сияние, светлина, слънце.
За разлика от други български приноси към световната история и култура, все още никой не оспорва произхода на българския календар.
ПРОДЪЛЖАВА
22:57 01.01.2026
16 Календар
Коментиран от #17
22:58 01.01.2026
17 Ча0 довиждане
До коментар #16 от "Календар":
Лека нощ23:03 01.01.2026
18 1488
23:11 01.01.2026
19 Хахаха
23:18 01.01.2026
20 Този коментар е премахнат от модератор.