Защо Мъск се насочи към заселване на Луната и отложи завладяването на Марс

Внезапното изместване на фокуса на Мъск от Марс към Луната може да се обясни с няколко фактора. Един от ключовите вероятно е разработването на Blue Origin, собственост на основателя на Amazon Джеф Безос, който според някои сведения е инструктирал екипа си да се съсредоточи изцяло върху изследването на Луната. Компанията вече е провела няколко успешни изстрелвания на собствената си ракета-носител New Glenn и в момента продължава разработването на модула Blue Moon, който не изисква презареждане с гориво в орбита. Това създава възможността Blue Origin да кацне хора на Луната преди SpaceX, заплаха, която Мъск може да е приел сериозно.

Мъск, подобно на Безос, е обсебен от идеята за преместване на центрове за данни извън Земята. SpaceX наскоро си партнира с компанията за изкуствен интелект xAI, за да работи върху създаването на орбитални станции за обработка на данни, които да осигурят огромните изчислителни ресурси, все по-необходими в различни технологични области.

Мъск многократно е говорил и за създаването на „масов двигател“ на Луната – електромагнитен катапулт, който би могъл да позволи изстрелването на полезни товари от спътник без използване на ракетно гориво. Това е и потенциално мощно оръжие, чието разработване може да заинтересува американските военни.

Колонизацията на Луната включва установяване на селища на нейната повърхност за различни цели, от научни изследвания до добив на минерали. Интересът към тази концепция се е развивал през годините, като постепенно се е преместил от чисто научни идеи към сериозни теории, особено след откриването на вода на лунните полюси.

Луната е практически идеален полигон за тестване на оборудване и технологии, необходими за бъдещи мисии в по-дълбокия космос, включително създаване на системи за животоподдържане и изграждане на бази.

Спътникът може да се превърне в своеобразен пункт за полети до други планети, с инфраструктура за зареждане с гориво и ремонт на космически кораби, както и зони за почивка на екипажа.

Луната е изключително богата на различни минерали, като например редкоземни елементи, които биха могли да се използват като гориво за бъдещи реактори. Освен това, водният лед на лунните полюси може да се преобразува в кислород и водород, за да осигури въздух за модули за обитаване и гориво за космически кораби.

SpaceX работи по пилотирана мисия до Луната от около пет години. През април 2021 г. НАСА избра многократно използваемата тежкотоварна ракета-носител Starship, способна да превозва над 100 тона товари, за лунната програма Artemis. Крайната цел на програмата е да се установи постоянно човешко присъствие на и около Луната до 2030 г.

Ако всичко върви по план, четирима астронавти ще обиколят Луната и ще се върнат на Земята още през март 2026 г. като част от мисията Artemis 2. Ако бъде успешен, се очаква Starship да достави хора на лунната повърхност още през 2028 г. като част от мисията Artemis 3.

НАСА избра ракетата-носител Starship за многократна употреба, способна да превозва над 100 тона товари, за лунната програма Artemis.

Разработката на Starship все още продължава - масивната ракета е завършила само 11 тестови полета, всички от които са били суборбитални. Инженерите на SpaceX все още трябва да докажат способността на основната си ракета за дългосрочни мисии с голям обсег. Първо трябва да изстрелят Starship в орбита и успешно да я заредят с гориво.

В същото време SpaceX не се отказва от първоначалната си идея за колонизиране на Марс - в последните си публикации за X Мъск подчерта, че новите планове за Луната са само с леко забавяне.

„Изследването на Марс ще започне след пет или шест години, така че ще се извършва паралелно с изследването на Луната, но първоначалният фокус ще бъде върху Луната“, написа той вчера. В друга скорошна публикация той заяви, че пилотирана мисия до Марс може да се осъществи през 2031 г.