Учените установиха защо 90% от хората са десничари

Въпросът защо огромното мнозинство от хората използват основно дясната си ръка продължава да бъде една от най-дълго обсъжданите загадки в еволюционната биология. Независимо от културните и географските различия, около 90% от населението на света борави с дясната ръка, докато левичарите остават сравнително малка част от човечеството.

След десетилетия научни спорове и множество конкуриращи се теории, изследователи от University of Oxford смятат, че са открили най-убедителното досега обяснение за този феномен. Според новото им проучване доминирането на дясната ръка е пряко свързано с две ключови характеристики на човешката еволюция – изправеното ходене на два крака и значителното увеличаване на човешкия мозък.

„Това е първото изследване, което тества няколко от основните хипотези за човешката доминантност на ръката в единна рамка“, обяснява ръководителят на проучването д-р Томас А. Пюшел.

По думите му резултатите показват, че десничарството вероятно е тясно свързана с особеностите, които отличават човека от останалите примати – изправената стойка и развитието на по-голям и по-сложно организиран мозък.

Изследването, публикувано в PLOS Biology, анализира данни за 2025 индивида от 41 различни вида маймуни и човекоподобни примати. Учените използват еволюционни модели, за да проверят различни теории за произхода на доминиращата ръка, включително влиянието на използването на инструменти, хранителния режим, местообитанията, телесната маса, социалната организация, размера на мозъка и начина на придвижване.

Резултатите показват, че хората се отличават рязко от всички останали примати по степента на предпочитание към дясната ръка. Когато обаче в анализа са включени фактори като размера на мозъка и съотношението между дължината на ръцете и краката, човешката „аномалия“ почти изчезва.

Според учените това означава, че именно еволюцията към двукрако придвижване и развитието на по-голям мозък са оформили силната доминация на дясната ръка при Homo sapiens.

Изследователите са използвали същия модел и за да оценят вероятната доминираща ръка при изчезнали човешки предци. Данните предполагат, че ранни видове като Ardipithecus и Australopithecus вероятно са имали сравнително слабо предпочитание към дясната ръка, подобно на съвременните човекоподобни маймуни.

По-ясна дясна доминантност започва да се наблюдава едва при Homo erectus и неандерталците, което според учените съвпада с период на сериозно увеличаване на мозъчния обем и усложняване на поведението.

Особен интерес предизвиква и един необичаен случай – Homo floresiensis, известен още като „хобитът“ от Индонезия. Според анализа този вид е демонстрирал значително по-слабо предпочитание към дясната ръка. Учените свързват това с по-малкия размер на мозъка и начина на придвижване, комбиниращ изправено ходене и катерене.

На базата на резултатите авторите предлагат двуетапно обяснение за възникването на масовата доминантност на дясната ръка при хората. Първият етап е преминаването към ходене на два крака, което освобождава горните крайници и позволява развитието на нови дейности като използване на инструменти, жестова комуникация и фини двигателни умения.

Според учените именно при тези дейности наличието на ясно изразена доминантност на едната ръка е давало еволюционно предимство.

Вторият етап е свързан с увеличаването и реорганизацията на мозъка. С развитието на мозъчните полукълба се засилва т.нар. функционална специализация – процес, при който различни части на мозъка започват да изпълняват по-специфични задачи. Това вероятно е укрепило доминиращата роля на едната ръка и е повишило ефективността на движенията и координацията.

През последните години невробиолозите все по-често разглеждат дясноръкостта не просто като механично предпочитание, а като част от по-широката мозъчна организация, свързана с езика, паметта и когнитивните способности. При повечето хора именно лявото мозъчно полукълбо, което контролира дясната ръка, играе водеща роля и в обработката на речта.

Въпреки новите резултати учените подчертават, че левичарството не представлява еволюционно отклонение или недостатък. Напротив – някои изследвания свързват левичарите с по-добри резултати в определени творчески, пространствени и спортни дейности, а генетичните механизми зад доминантната ръка вероятно са значително по-сложни, отколкото се смяташе досега.