Когато тийнейджърът се прибере пиян или дрогиран за първи път: Пътеводител за оцеляване за родители

Първата реакция на родителя определя дали детето ще се затвори в себе си, или ще потърси помощ. Ето как да реагирате стъпка по стъпка в критичната нощ и на следващия ден.

Случило се е това, от което всеки родител се плаши – вратата се отваря и тийнейджърът ви се прибира във видимо нетрезво състояние или под влиянието на наркотици. В този момент емоциите вземат връх: гняв, паника, разочарование и страх. Начинът, по който ще постъпите в следващите часове обаче, е решаващ за безопасността на детето и за бъдещото ви доверие.

Ето практическите стъпки как да овладеете ситуацията без излишна драма:

Нощта на инцидента: Безопасност преди всичко

Запазете пълно самообладание
Няма никакъв смисъл да крещите, да искате обяснения или да налагате наказания в този момент. Детето не е в състояние да мисли рационално. Вашият гняв може да провокира агресия или паника.

Оценете физическото състояние

Първата ви задача е медицинска, а не възпитателна. Проверете дали детето е контактно. Ако повръща непрекъснато, губи съзнание, диша трудно или има гърчове, незабавно се обадете на Спешна помощ (тел. 112).

Осигурете безопасна среда

Ако състоянието не изисква лекар, помогнете на детето да си легне. Задължително го обърнете да спи настрани (във възстановителна позиция), за да предотвратите задушаване при евентуално повръщане. Дайте му вода и останете наблизо, за да го наблюдавате.

Следващият ден: Разговорът, който променя нещата

Изчакайте пълното изтрезняване

Не започвайте разговора рано сутринта, докато детето има махмурлук или е замаяно. Изчакайте момент, в който и вие сте спокойни, и тийнейджърът е напълно адекватен.

Говорете от позицията на загриженост, а не на обвинение

Вместо „Ти как можа да направиш това?“, кажете: „Изплаших се за теб. Твоето здраве и живот са най-важното нещо за мен.“ Използвайте „Аз-форми“, за да изразите чувствата си, без да атакувате.

Изслушайте неговата версия

Попитайте какво се е случило, без да го прекъсвате. Има огромна разлика дали става дума за любопитство, натиск от приятелската компания или опит за бягство от личен проблем (депресия, стрес в училище, любовни разочарования).

Поставете ясни граници и последствия

Първият път е грешка, но тя трябва да има логични последствия, а не деструктивни наказания. Вместо да му спрете интернета за месец, го накарайте да поеме отговорност – например, да почисти къщата или да компенсира разходите за вечерта. Обяснете ясно рисковете за здравето и закона.

Кога е време за професионална помощ?

Ако това е изолиран случай, той най-вероятно ще остане в миналото като горчив урок. Ако обаче забележите, че поведението се повтаря, детето крие вещи, променя драстично компанията си или успехът му в училище спада рязко, потърсете консултация с психологичен консултант или специалист по зависимости.

Източник:

Национална информационна линия за наркотиците, алкохола и хазарта (drugsinfo-bg.org) и препоръки на Американската академия по педиатрия (AAP).