Ормузкият проток – „Гърлото“ на световната икономика, което задушава империи от 5000 години

Настоящият месец юли 2026 г. заварва Ормузкия проток в една от най-критичните му точки в съвременната история. След ескалацията, започнала по-рано тази година с ударите на САЩ и Израел срещу Иран и последвалото фактическо затваряне на протока за масово търговско плаване, глобалните пазари остават в състояние на постоянна нестабилност. Историята показва, че този тесен 39-километров морски проход никога не е бил просто географска даденост, а истинско „оръжие“ в ръцете на този, който го владее.

В контекста на настоящата криза, при която близо 20% от световния петрол и втечнен природен газ са заложници на геополитиката, разкриваме най-любопитните исторически подробности за това чие владение е бил протокът и как е изглеждала търговията през вековете.

Кръстопът на античните цивилизации и персийското наследство

Ормузкият проток е „jugular vein“ (яремната вена) на империите още от Бронзовата епоха. В древността той свързва търговците от Месопотамия с цивилизацията от долината на Инд. В текстове на антични географи, цитирани в исторически обзори на The Globe and Mail, се споменава как Александър Македонски изпраща флот да картира протока, за да докаже, че е възможен морски път от Индия до Вавилон.

Първата имперска сила, която превръща протока в своя стратегическа артерия, е Ахеменидската персийска империя, основана от Кир Велики през 550 г. пр.н.е. По-късно, по време на Сасанидите (III-VII в. сл.н.е.), регионът получава името си, вдъхновено от зороастрийския бог на върховната хармония Ахура Мазда (развило се в местния диалект като „Хур-Мог“ – воден път на палмовите гори). Протокът винаги е бил неизменна част от политическата география на Персия, която в исторически план рядко е изпускала трайно контрола над този регион.

Средновековното кралство Ормуз и корабите от „кокосови влакна“

През Средновековието (около XI век) възниква легендарното Кралство Ормуз, което по-късно премества столицата си на близкия остров Джарун (днешен остров Ормуз). То се превръща в толкова богат и космополитен център, че средновековните хроники го наричат „пръстена на света“. През него преминава коприна, коне, подправки и скъпоценни камъни между Персия, Арабия, Индия и Китай.

Една от най-известните и любопитни исторически подробности е документирана от пътешественика Марко Поло, който пристига в Ормуз през 1290 г. Той остава ужасен от конструкцията на местните търговски кораби. Те са били сглобявани без нито един железен пирон – дъските били буквално зашити една за друга с въжета от кокосови влакна. Марко Поло пишел, че плаването с тях в открития Индийски океан е било чиста проба хазарт с живота, но въпреки това тези „зашити“ съдове са поддържали вековната търговия между Изтока и Запада. По същото време китайският адмирал Джън Хъ също акостира тук със своите гигантски „съкровищни флотилии“.

Португалският монопол и първата такса „сигурност“

През 1507 г. португалският конкистадор Афонсо де Албукерке осъзнава, че за да контролираш световната търговия, не ти трябва огромна територия, а контрол над ключовите точки. Португалската империя превзема Ормуз и издига масивна каменна крепост (Форталеса де Носа Сеньора да Консейсао), чиито останки стоят и до днес.

Португалците налагат строг стогодишен монопол по начин, който поразително прилича на днешните геополитически маневри. Те въвеждат т.нар. система „Картаз“ (Cartaz) – разрешително за безопасно преминаване. Всеки кораб, който искал да прекоси протока, бил длъжен да плати такса в португалските митници. Ако плавателен съд дръзнел да премине без „Картаз“, той бил незабавно конфискуван или потопяван от португалските военни галеони. По данни на Wikipedia, приходите от тези такси са съставлявали близо 20% от общия годишен доход на португалската корона.

Тази хегемония приключва през 1622 г. по изключително драматичен начин. Персийският шах Абас I Велики от Сафавидската династия сключва прагматичен съюз с Английската източноиндийска компания. Англичаните осигуряват тогавашна „модерна технология“ – бойна флотска мощ, а персийците – сухопътна армия. Заедно те обсаждат и изгонват португалците, пренаписвайки баланса на силите в Близкия изток.

От Pax Britannica до петролната ера

През XVIII и XIX век Британската империя установява фактически контрол над морските пътища в Персийския залив, сключвайки договори с местните арабски шейхове. За Лондон сигурността на Ормуз е била критична, тъй като протокът е „имперският мост“ към перлата в короната – Индия.

Всичко се променя радикално през 30-те години на XX век с откриването на големите залежи от петрол в Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Традиционните търговски дървени кораби (доу) са заменени от огромни супертанкери. Протокът се превръща от регионален търговски път в главната енергийна артерия на планетата. Ислямската революция в Иран през 1979 г. и последвалата Ирано-иракска война през 80-те години довеждат до т.нар. „Танкерна война“ – период, в който търговските кораби биват системно атакувани с морски мини и ракети.

Вечното завръщане на историята

Днес, в разгара на събитията през 2026 г., Ормузкият проток отново доказва, че географията е съдба. Парадоксът, отбелязан наскоро в анализи на Geopolitical Monitor, е поразителен: Иран се опитва да управлява трафика чрез такси и селективен достъп (позволявайки преминаване само на определени нации), докато от другата страна се чуват предложения от Вашингтон за налагане на международни такси за охрана на корабоплаването.

Това е същата икономическа и военна матрица, прилагана от португалците преди 500 години и от средновековните владетели на Ормуз преди тях. Технологиите са се променили – платната и кокосовите въжета са заменени от сателитно позициониране, дронове и противокорабни ракети – но борбата за контрол над най-тясното морско „гърло“ на света остава непроменена.