В коя държава са най-големите нарцисисти? България дори не е в класацията

Германия отчита най-висок среден резултат за нарцистични нагласи сред 53 държави. Това показва мащабно изследване на учени от Мичиганския държавен университет, обхванало близо 45 800 души от различни части на света.

Авторите уточняват, че резултатите не показват колко хора имат нарцистично личностно разстройство. Проучването измерва самооценени черти на т.нар. грандиозен нарцисизъм, сред които стремеж към внимание, усещане за превъзходство, съперничество и желание за обществено признание.

Държавите с най-високи общи резултати

• Германия

• Ирак

• Китай

• Непал

• Южна Корея

С най-ниски средни показатели са Сърбия, Ирландия, Великобритания, Нидерландия и Дания. САЩ се намират в горната част на класацията, но далеч от първото място, което оспорва широко разпространения стереотип за американците като най-самовглъбената нация.

Какво е нарцисизмът?

Изследователите разделят грандиозния нарцисизъм на две основни проявления – възхищение и съперничество.

Нарцистичното възхищение включва склонност към самореклама, търсене на внимание и желание човек да впечатлява околните. Участниците оценявали доколко са съгласни с твърдения като: „Успявам да бъда в центъра на вниманието с изключителния си принос.“

Съперничеството описва по-враждебната и защитна страна на нарцисизма – стремежа към надмощие, обезценяване на другите и желание конкурентите да се провалят. За измерването му е използвано и твърдението: „Искам съперниците ми да се провалят.“

Германия заема първо място и по нарцистично съперничество, следвана от Южна Корея, Непал, Ирак и Румъния. При възхищението води Нигерия, пред Ирак, Китай, Непал и Турция. Най-ниските резултати за възхищение са отчетени в Норвегия, Дания, Ирландия, Русия и Великобритания. България не присъства сред 53-те държави, включени в това конкретно международно изследване.

Според психолозите възхищението може временно да бъде свързано с по-високо самочувствие, популярност и по-голяма увереност в социални ситуации. Съперничеството по-често се свързва с конфликти, нестабилна самооценка и влошаване на отношенията в дългосрочен план.

Данните са извлечени от международния проект за социалната и моралната психология на пандемията от COVID-19. От анализа са изключени държавите с по-малко от 100 участници, както и непълно попълнените въпросници. Националните извадки варират от 148 души в Еквадор до 2133 в Австралия, а средната възраст на анкетираните е около 43 години. Жените представляват малко над половината от извадката.

Участниците оценявали шест твърдения по скала от нула до десет. Те посочвали и мястото, което смятат, че заемат в обществото според доходите, образованието и професионалния си статус.

В почти всички изследвани държави се повтарят три основни зависимости:

• По-младите участници отчитат по-високи нива на нарцистични черти от по-възрастните.

• Мъжете получават по-високи средни резултати от жените.

• Хората, които се възприемат като по-високопоставени, показват повече възхищение и съперничество.

Авторите предполагат, че в ранната зряла възраст стремежът към признание може да подпомага изграждането на идентичност и обществено положение. С възрастта приоритетите по-често се насочват към отношенията, стабилността и семейните или професионалните отговорности. Изследването обаче сравнява различни възрастови групи в един момент и не доказва, че отделният човек непременно става по-малко нарцистичен с напредването на годините.

Един от най-неочакваните резултати е свързан с колективистичните общества, в които се поставя по-силен акцент върху групата, йерархията и социалната хармония. Първоначалното очакване било, че подобна среда ще ограничава саморекламата. Данните обаче показват по-високи общи нива на нарцисизъм и особено на възхищение в част от тези култури.

Според учените в колективна среда самопредставянето може да приема по-различна форма. Човек може да подчертава успехите си не само за лична изгода, а и като начин да повиши престижа на семейството, организацията или групата, към която принадлежи.

Авторите предупреждават, че националните средни стойности не описват всеки жител на дадена страна. Във всяка от 53-те държави е установено голямо индивидуално разнообразие. Резултатите показват статистически връзки, но не доказват, че националната култура, възрастта, полът или социалният статус сами по себе си причиняват нарцисизъм.