Андрей Слабаков навършва 66: кино, политика и живот без филтър

Режисьорът, сценарист, актьор и бивш евродепутат Андрей Слабаков навършва 66 години днес, 13 август. Един от най-разпознаваемите и често провокативни гласове в българския обществен живот остава свързан както с киното, така и с политиката, а през последните месеци има и нов повод за радост – стана дядо за втори път.

Андрей Петров Слабаков е роден на 13 август 1960 г. в София. Той е син на големия български актьор Петър Слабаков, оставил десетки запомнящи се роли в киното и театъра.

От детските роли до режисьорския стол

Слабаков попада в света на киното още като дете. Сред ранните му появи на екран са популярни български продукции като „Таралежите се раждат без бодли“, „Четиримата от вагона“ и „Дами канят“. По-късно участва и в други филмови и телевизионни проекти.

Професионалният му път обаче е насочен основно към режисурата. Завършва кино- и телевизионна режисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, днешния НАТФИЗ. Слабаков е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с над 30 години професионален опит, като неговите 16 филма са получили общо 23 международни и 27 национални отличия.

Сред заглавията, с които е свързано името му като режисьор, са „Вагнер“, „Хиндемит“, „Евреи в България“, „Али Мехмед – самотният поет и смисълът на живота“ и „Перловец – реката на живота“.

Документалният му филм „Джаста-праста, или кои са българските ноти“ печели през 2013 г. наградата за най-добър документален филм на фестивал на средиземноморското документално кино в Италия.

Слабаков и политиката

През 2019 г. Андрей Слабаков влиза в Европейския парламент от листата на ВМРО. Мандатът му продължава от 2 юли 2019 г. до 15 юли 2024 г., като е член на групата на Европейските консерватори и реформисти. В последните години от мандата си той е и заместник-председател на Комисията по култура и образование.

Политическото му присъствие се отличава с типичния за Слабаков директен стил. По време на мандата си той коментира теми като европейската културна политика, авторските права, Зелената сделка и начина, по който функционират европейските институции.

След края на мандата той постепенно се върна към по-активно присъствие в културния и публичния живот. През ноември 2025 г. Слабаков се появи отново в телевизионно студио като бивш евродепутат и режисьор, където коментира политическата ситуация в България.

През 2026 г. стана дядо за втори път

Една от най-хубавите новини за Андрей Слабаков през тази година е свързана със семейството му.

През пролетта на 2026 г. той и съпругата му, актрисата Ернестина Шинова, станаха баба и дядо за втори път. Внукът им Борис е роден на 25 март 2026 г. Двойката вече има и внучка – Елеонора. Децата са на единствената им дъщеря Йоанна.

Слабаков и Шинова са сред най-разпознаваемите артистични двойки у нас. Двамата са заедно от десетилетия и често говорят публично за брака си с характерното за тях чувство за хумор.

Продължава да бъде близо до театъра и киното

И през 2026 г. Андрей Слабаков остава свързан с артистичните среди. В края на юни той беше специален гост на репетиция на постановката „От кръста надолу“, което отново го показа в естествената му среда – сред актьори и хора от сцената.

Името му продължава да се среща и в театрални продукции зад сцената. В постановката „Любовна афера“, в която играе Ернестина Шинова, Андрей Слабаков е посочен като автор на художественото осветление.

Наследник на Петър Слабаков, но със собствен почерк

Макар неизбежно да е свързван с баща си Петър Слабаков, Андрей Слабаков изгражда собствена разпознаваема публична фигура. Филмите му често носят ироничен или абсурден поглед към действителността, а в интервюта режисьорът рядко избягва спорните теми.

Сред най-характерните думи, с които сам описва житейската си философия, е „свобода“ – понятие, което през годините се превръща в постоянна тема както в работата му, така и в публичните му позиции.

На 66 години Андрей Слабаков остава трудно поставим в една категория – режисьор, актьор, сценарист, обществен коментатор и бивш политик, който продължава да предпочита директния разговор пред дипломатичните формулировки.