Нов суперконтинент може да направи Земята негодна за живеене

Образуването на бъдещия суперконтинент Пангея Ултима може да превърне голяма част от Земята в среда, негодна за бозайници, показва изследване на учени от Университета в Бристол, публикувано в Nature Geoscience.

Според изследването, ако след около 250 милиона години всички континенти се сблъскат и се обединят в един огромен масив, комбинацията от по-горещо Слънце, по-високи нива на въглероден диоксид и ефектът на континенталността може да доведе до екстремни температури и тежък климатичен стрес за сухоземните бозайници.

Какво показва проучването

В научната публикация авторите посочват, че при формирането на Пангея Ултима вътрешността на суперконтинента може да се превърне в огромна гореща и суха зона. В някои сценарии симулациите показват температури, които биха направили животът на бозайниците изключително труден или невъзможен в големи части от сушата.

Изследователите оценяват, че между 8% и 16% от земната повърхност може да остане пригодна за повечето бозайници. Това означава, че голяма част от планетата би била изложена на условия, които надхвърлят физиологичните им граници, особено при продължителна горещина и висока влажност.

Защо Пангея Ултима е проблем

В публикацията са очертани три основни фактора: по-силно слънчево нагряване в далечното бъдеще, натрупване на въглероден диоксид в атмосферата и промяна в разположението на сушата, която усилва жегата във вътрешността на суперконтинента. Именно тази комбинация според авторите създава риск от климатичен праг, след който големи сухоземни бозайници трудно биха оцелели.

Британските учени подчертават, че сценарият не е прогноза за близко бъдеще, а геоложка перспектива в мащаб от стотици милиони години. Въпреки това изводът им е ясен: при подобна конфигурация на континентите Земята може да стане значително по-негостоприемна за бозайниците, отколкото днес.

Какво означава това за хората

Макар изследването да говори за далечно бъдеще, авторите му поставят и по-общ въпрос за границите на обитаемостта на планетата. Човешкото тяло, както и това на другите бозайници, разчита на ефективно охлаждане чрез потене и изпарение. При екстремна влажна жега този механизъм отслабва, което увеличава риска от топлинен удар и физиологичен срив.

Тъкмо затова моделът на Пангея Ултима се разглежда не просто като геоложка хипотеза, а като предупреждение за това как движението на тектоничните плочи, атмосферата и слънчевата енергия могат да определят границите на живота на Земята в дългосрочен план.

Изследването не твърди, че масово измиране е неизбежно във всеки сценарий, но сочи, че при най-неблагоприятните условия следващият суперконтинент може да постави бозайниците пред климатичен предел.

Източници: Nature Geoscience, Университетът в Бристол, Nature