Мит или истина: Ослепил ли е Василий II Самуиловите войници заради убит любовник?

Историята за ослепяването на Самуиловите воини е сред най-трагичните страници в българската летопис. В историческите среди и социалните мрежи обаче от години циркулира една скандална теория: че бруталното решение на Василий II Българоубиец не е било просто военна стратегия, а акт на безумна ярост след убийството на неговия интимен партньор.

Доколко истина има в слуха, че българският престолонаследник Гаврил Радомир е убил любовника на византийския император? ФАКТИ разплита историческите факти и митове.

Фаталната засада: Кой е Теофилакт Вотаниат?

След съкрушителния удар, който българите понасят в Ключката клисура на 29 юли 1014 г., Самуил успява да избяга в Прилеп. Василий II обаче все още не е спечелил войната. За да прочисти пътя на ромейската армия към Струмица, той изпраща един от най-способните си и близки военачалници – солунския дук Теофилакт Вотаниат.

Мисията се превръща в катастрофа. В тесните дефилета византийците попадат в капан, организиран от сина на Самуил – Гаврил Радомир. Българските войски разгромяват ромеите, а самият Гаврил Радомир лично пронизва с копието си Вотаниат.

„Най-близкият приятел“ на императора

Когато научава за смъртта на своя военачалник, Василий II изпада в неописуем бяс. Хронистът Йоан Скилица пише, че императорът понесъл загубата с „велика скръб“, тъй като Вотаниат бил неговият „най-близък и доверен приятел“.

Именно тази фраза, съчетана с факта, че Василий II никога не се жени, няма деца и води странен, почти монашески начин на живот, ражда съвременните теории, че връзката им е била интимна. Тъй като императорът е бил изцяло отдаден на армията и е презирал дворцовия лукс, по-късните анализи често спекулират с неговата сексуалност. В официалните средновековни извори обаче няма нито едно пряко доказателство, че Вотаниат е бил негов любовник. За Василий той е бил дясната му ръка и символ на военната му мощ.

Истинските причини за ослепяването: Лично отмъщение или хладнокръвен разчет?

Смъртта на Вотаниат безспорно пречупва търпението на императора, но масовото ослепяване на 15 000 Самуилови войници (на всеки сто е оставен един едноок водач) е плод на чист стратегически прагматизъм, а не просто на емоционален срив:

• Военна логистика: Императорът не е имал ресурс да изхранва, пази или транспортира толкова много пленници навътре в империята, нито е можел да ги пусне, за да не се върнат на бойното поле.
• Икономически и психологически удар: Вместо да избие пленниците, той ги превръща в инвалиди. Изпращането им у дома натоварва фатално българската икономика, която трябва да се грижи за тях, и напълно пречупва духа на нацията. (Както знаем, гледката убива самия царя Самуил, който получава сърдечен удар).
• Наказание за „бунт“: От гледна точка на Константинопол, българите не са чужда държава, а „бунтовници“ срещу законната власт на Римската империя. Ослепяването е традиционното византийско наказание за държавна измяна.

Теорията за „убития любовник“ придава на историята холивудски драматизъм, но истината е много по-мрачна. Василий II Българоубиец действа не като влюбен мъж с разбито сърце, а като жесток, хладнокръвен и прагматичен военачалник, решен да ликвидира Първото българско царство веднъж завинаги. Цел, която постига само четири години по-късно – през 1018 г.