Николай Рукавишников – космонавтът, свързал СССР и България

На 10 април 1979 г. от Байконур излита корабът „Союз-33“. В него са командирът Николай Рукавишников и българският космонавт-изследовател Георги Иванов. Полетът е част от програмата „Интеркосмос“ и трябва да ги отведе до орбиталната станция „Салют-6“.

Това обаче се превръща в едно от най-драматичните изпитания в историята на пилотираната космонавтика. При маневрата за скачване основният двигател на „Союз-33“ отказва. Корабът не може да достигне станцията и остава в орбита с ограничени възможности за връщане.

Рукавишников взема решение за спускане с резервния двигател. Заради повредата корабът навлиза в атмосферата по балистична траектория, което причинява значително по-високи претоварвания. На 12 април 1979 г. двамата се приземяват успешно, но полетът е прекратен по-рано от планираното.

„Нашият полет в Космоса на 10 април 1979 година с моя командир Николай Николаевич Рукавишников е запечатан в съзнанието ми за вечни времена“, казва Георги Иванов.

Инженерът, който стига до командирското кресло

Рукавишников е роден на 18 септември 1932 г. в Томск. Завършва Московския инженерно-физически институт през 1957 г. и започва работа в конструкторското бюро на Сергей Корольов. Там участва в създаването и изпитанията на електронни системи за космически апарати.

В отряда на космонавтите е зачислен през 1967 г. Първият му полет е със „Союз-10“ през април 1971 г. Екипажът достига до „Салют-1“, но не успява да се прехвърли в станцията заради проблем със скачващия механизъм. През декември 1974 г. Рукавишников лети със „Союз-16“ – мисия, подготвила съветско-американския проект „Аполо-Союз“.

Третият му полет е този с Георги Иванов. Той е важен не само за България, която изпраща първия си човек в Космоса, но и за самия Рукавишников: той става първият цивилен командир на космически кораб в съветската пилотирана космонавтика.

Признание в България

След завръщането си Рукавишников е удостоен със званието Герой на Народна република България и получава орден „Георги Димитров“. Отличията са свързани с ролята му в полета, който превръща България в шестата държава, изпратила свой гражданин в Космоса.

Самият Рукавишников вече е два пъти Герой на Съветския съюз. След космическите полети продължава работата си в космическата индустрия, а по-късно оглавява Федерацията по космонавтика на СССР и Руската федерация.

Николай Рукавишников умира на 19 октомври 2002 г. в Москва на 70-годишна възраст. В българската космическа история остава като командира, който не просто повежда Георги Иванов към орбита, а успява да върне двамата на Земята след отказ на двигателя – с хладнокръвие, опит и ръчно управление.

Източници: btvnovinite.bg, archives.bnr.bg, 168chasa.bg