Сергей Бирюзов: маршалът, оставил следа в България

На 19 октомври 1964 г. край Белград загива Сергей Семьонович Бирюзов – съветски маршал, който близо две десетилетия по-рано е сред най-влиятелните представители на Москва в България. Роден през 1904 г. в Скопин, Бирюзов преминава през командни длъжности на фронта, получава званието маршал на Съветския съюз през 1955 г., а в края на кариерата си заема поста началник на Генералния щаб на съветските въоръжени сили.

Връзката му с България започва през есента на 1944 г. Като началник-щаб на 3-ти Украински фронт Бирюзов участва в планирането и ръководството на действията, свързани с навлизането на съветските войски в България и включването на българската армия във войната срещу Германия. През септември е изпратен в София за координация с българското военно командване. Историческите източници го определят като представител на съветското Върховно главно командване към българската армия.

Военен съветник и представител на съюзниците

От октомври 1944 г. Бирюзов поема командването на 37-а армия, която остава на българска територия. Едновременно с това той е главен военен съветник при Българската армия и заместник-председател на Съюзната контролна комисия. Комисията е създадена след примирието, подписано в Москва на 28 октомври 1944 г. между България и СССР, Великобритания и САЩ, за да следи изпълнението на неговите условия.

Така Бирюзов се оказва в центъра не само на военните, но и на следвоенните отношения в страната. Чрез него съветското командване координира действията с българските власти и армията, докато България преминава от съюзник на Германия към участник във войната на страната на антихитлеристката коалиция. Той остава на тези позиции до 1946 г., след което продължава издигането си в съветската армия.

Как маршалът кръщава „Альоша“

Най-неочакваната му следа в България е свързана с Пловдив. По време на посещение на строящия се паметник на Бунарджика Бирюзов забелязва, че оръжието на фигурата е насочено надолу. Според записки на каменоделеца Никола Тотев той казва: „Един съветски войник, един истински Альоша, не би стоял така.“ От тази реплика идва името, с което монументът остава известен на поколения пловдивчани.

Паметникът на Съветската армия е открит през 1957 г., но названието „Альоша“ постепенно се превръща в неговото най-разпознаваемо име. В този разказ Бирюзов не е автор на проекта и не е негов прототип – ролята му е по-скоро на човек, дал име на вече изграждащия се монумент.

Последният полет

На 19 октомври 1964 г. Бирюзов пътува за Белград за честванията на 20-годишнината от освобождението на югославската столица. Самолетът се разбива при заход към летището край планината Авала. Загиват всички хора на борда, сред които съветски военни представители. Така животът на маршала приключва в страна, чието освобождение той е подпомогнал да бъде планирано, но следвоенната му биография остава трайно свързана и с България – чрез армията, контролната комисия и един от най-разпознаваемите паметници на Пловдив.

Източници: btvnovinite.bg, bta.bg