Дилън Томас: поетът, който превърна порока в мит

На 27 октомври 1914 г. в Суонзи се ражда Дилън Марлейс Томас – поетът с плътен глас, необичайна образност и репутация на човек, който превръща собствения си живот в представление. Умира едва на 39 години, но оставя стихотворения като „Не си отивай кротко в тази добра нощ“, „И смъртта няма да има власт“ и радиопиесата „Под млечната гора“.

Около него обаче се натрупва и друга биография – на бохем, разказвач, пияч и вечен длъжник. Част от историите са добре документирани, други постепенно се превръщат в литературна митология.

Алкохолът като начин на живот

Томас започва да печели известност още през 30-те години, когато публикува първата си стихосбирка „18 стихотворения“. Паралелно с литературния успех той изгражда образа на шумен и непредсказуем артист, който пие тежко, говори дълго и често прекрачва границата на приличието.

Съпругата му Кейтлин Томас описва отношенията им с едно изречение: „Нашият брак не беше само любовна история, а и история за пиенето“. Тя и Дилън се женят през 1937 г., имат три деца, но семейният им живот е белязан от финансови трудности, конфликти и изневери.

Най-прочутата история разказва, че малко преди смъртта си в Ню Йорк Томас се върнал в хотел „Челси“ и заявил: „Изпих 18 поредни уискита“. Би Би Си уточнява, че собственикът на заведението по-късно е смятал количеството за по-скоро шест или осем. Самият епизод показва как при Томас фактът и саморекламата често се смесват.

Дългове, заеми и неудобни гости

Финансовият хаос също е част от образа му. Томас и Кейтлин често живеят с малко средства, местят се между Уелс, Лондон и Съединените щати и разчитат на помощ от приятели. Според биографията на Андрю Лайкет, представена от списание „Тайм“, поетът оставя неплатени дългове, взема пари и услуги, които не връща, а понякога поврежда жилищата, в които е гостувал.

Сред разказваните случки е и твърдението, че е уринирал върху растение в дома на Чарли Чаплин. Би Би Си го представя като част от множеството истории за поведението му, но същевременно отбелязва, че около алкохолната му репутация има и значително преувеличение.

Поетът зад скандалите

Томас сам подхранва легендата за противоречивата си натура. В едно от известните си самоописания казва: „В мен има звяр, ангел и луд“. Тази смес от артистична поза, действителни зависимости и неудържимо желание да бъде център на вниманието го превръща в една от най-запомнящите се фигури на литературата през XX век.

Последната му американска обиколка през 1953 г. протича на фона на тежко пиене, влошено здраве и разпадащ се брак. На 4 ноември той колабира след медицинска намеса и изпада в кома. Умира на 9 ноември в болница „Сейнт Винсънт“ в Ню Йорк.

Днес историите за чашите уиски, дълговете и скандалите продължават да привличат внимание, но не могат да заменят написаното от него. Най-трайният му образ остава този на поета, който с няколко строфи успява да говори едновременно за живота, страха от смъртта и желанието човек да не си отива без борба.

Източници: bbc.co.uk