Иван Багрянов и царската дъщеря: любовта, която дворецът не позволи

В двореца той е офицерът, на когото цар Фердинанд поверява обучението на синовете си по артилерия. Тя е княгиня Евдокия – дъщеря на Фердинанд и сестра на бъдещия цар Борис III. Между Иван Багрянов и Евдокия се зараждат чувства, но връзката им не стига до брак.

Историята остава в сянката на дворцовия протокол и по-късно е разказана чрез свидетелства на хора, близки до царското семейство. Дворцовият чиновник Павел Груев заявява пред Народния съд:

„Много отдавна между княгиня Евдокия и Иван Багрянов имало любов и даже щели да се женят, обаче цар Фердинанд се противопоставил на този брак.“

Това е едно от най-преките свидетелства за отношенията им, но не разполагаме с достатъчно запазена лична кореспонденция, която да опише връзката в подробности.

Офицерът, който влязъл в царския дворец

Багрянов е роден през 1891 г., като за датата му на раждане се срещат различни сведения – 29 октомври и 27 ноември. Българското национално радио посочва 27 ноември 1891 г. и село Воден, Разградско. Други исторически публикации посочват 29 октомври и Разград.

Той завършва Военното училище в София през 1912 г. и участва в Балканските войни и в Първата световна война. За проявена храброст получава осем български и чуждестранни ордена. След войната става адютант на цар Борис III и се превръща в един от най-близките му хора.

Именно дворцовата му служба го сближава с Евдокия. Според разказите за отношенията им Багрянов не е бил възприеман от Фердинанд като подходящ съпруг за дъщеря му. За монарха произходът на бъдещия зет е бил по-важен от близостта му с царското семейство.

Раздялата и пътят към политиката

След края на Първата световна война Евдокия напуска България заедно с баща си, който абдикира през 1918 г. По-късно тя се завръща в страната, а до женитбата на Борис III с Джована Савойска през 1930 г. изпълнява неофициалната роля на първа дама.

Багрянов напуска военната служба през 1919 г., учи право и агрономство, а след това се отдава на земеделие край Разград. По-късно става депутат и министър на земеделието и държавните имоти. През 1944 г. оглавява правителството на Царство България, което управлява от 1 юни до 2 септември.

Любовната история остава недовършена, а съдбата на Багрянов завършва трагично. Той е осъден на смърт от Народния съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 г. Евдокия преживява десетилетията след войната в изгнание и умира през 1985 г. в Германия. Между тях не остава царска сватба, но остава един от най-известните разкази за любов, прекъсната от династичните правила.

Източници: archives.bnr.bg, bulgarianhistory.org