Шумът променя поведението на 80% от изследваните животни

Шумът от автомобилния трафик, корабоплаването и промишлеността оказва значително по-сериозно въздействие върху дивата природа, отколкото се смяташе досега. Ново научно изследване показва, че шумовото замърсяване променя физиологията, развитието или поведението на 80% от изследваните животински видове, съобщава изданието Snob, позовавайки се на публикация в научното списание Science.

Изследването е проведено от учени от Кралския университет в Белфаст, Великобритания. Те са анализирали резултатите от 214 експериментални проучвания, обхващащи 177 сухоземни и водни животински вида от шест континента.

Установено е, че шумът, предизвикан от човешка дейност, влияе не само върху начина, по който животните общуват и се ориентират, но и върху жизненоважни биологични процеси. Сред регистрираните последствия са повишени нива на хормоните на стреса, промени в клетъчната активност, нарушения в развитието и отслабване на защитните механизми на организма.

Особено тревожни са резултатите, свързани с оцеляването на животните. Според анализа в шумните местообитания числеността им е средно с около 37% по-ниска в сравнение с по-тихите райони.

Шумовото замърсяване променя и отношенията между хищници и плячка. Изследователите установяват, че при повишени нива на шум хищниците полагат приблизително два пъти и половина повече усилия при лов, но успяват да уловят с около 25% по-малко плячка.

Причината е, че изкуствените звуци могат да прикриват естествените сигнали, чрез които животните откриват храна, предупреждават се за опасност или общуват помежду си. В някои случаи шумът кара потенциалната плячка да напуска укритията си и така увеличава риска да бъде нападната.

Учените посочват конкретни примери за отрицателното въздействие. При домашните врабчета шумът от автомобилния трафик отслабва защитните реакции на малките срещу хищници и е свързан с ранни признаци на ускорено стареене. При атлантическата треска излагането на шум в ранните етапи на развитие води до по-бавен растеж и повишена смъртност.

Въздействието се проявява и при размножаването. Някои животински видове увеличават грижите за потомството си в шумна среда, докато други ги намаляват. Това показва, че един и същ фактор може да предизвика различни реакции в зависимост от биологичните особености на вида.

Изследователите установяват също, че шумовото замърсяване може да предизвика промени в активността на гените. Това означава, че въздействието му не се ограничава до временен дискомфорт или поведенчески реакции, а може да засегне основни механизми на функциониране на организма.

Според авторите шумът се превръща в самостоятелен фактор на еволюционен натиск, който може да променя взаимоотношенията между видовете и структурата на екосистемите.

Учените препоръчват създаването на защитени зони с ограничено шумово замърсяване, включително в природни резервати и морски местообитания. Според тях опазването на естествената звукова среда трябва да се превърне в също толкова важна природозащитна задача, колкото защитата на местообитанията.

Изследването, озаглавено „Echoes of the Anthropocene: Noise pollution as a global threat“, е публикувано на 5 ноември 2026 г. в списание Science. Негови автори са Хансйорг Кунц и Рувен Шмид от Кралския университет в Белфаст.