Микропластмасите може да променят цвета на Тихия океан

Водите около Голямото тихоокеанско петно от пластмаса са станали по-светли в синия и зеления спектър през последните две десетилетия. Учени от Университета в Берген изследват дали натрупването на микропластмаси има роля в тази промяна, като анализират три отделни 20-годишни набора от сателитни данни за периода от 2002 до 2022 г.

Изменението е установено в района на пластмасовото натрупване и около него, докато във водите на по-голямо разстояние не е наблюдаван същият модел. Според изследователите сателитните изображения сами по себе си не могат да докажат, че микропластмасите са основната причина за изсветляването.

„Наблюдението на спектрално засилване на яркостта, което съвпада с моделираното увеличение на концентрацията на микропластмаси във водата, само по себе си не показва, че микропластмасите са основната причина за забелязаното засилване на яркостта“, отбелязват авторите на изследването, цитирани от phys.org.

Какво показват моделите

Компютърните симулации обаче подкрепят възможната причинно-следствена връзка. В тях микропластмасите разсейват светлината по начин, който създава модел на изсветляване, близък до наблюдавания от спътниците.

Сходен резултат се получава в 3 процента от симулациите, когато са включени само естествени промени. При моделите, в които присъстват и микропластмаси, делът на тези резултати нараства до 13 процента. Изследването отчита, че промени в количеството на планктона или органичната материя също могат теоретично да имат подобен ефект, но тогава би трябвало да са настъпили необичайно големи екологични промени.

Океанският цвят зависи от светлината, която се отразява от веществата във водата, включително планктон, органична материя и частици. Микропластмасите могат да попаднат в морето при разпадането на по-големи отпадъци или да бъдат произведени директно в микроскопичен размер.

Ако бъде потвърдено, че микропластмасите допринасят за наблюдаваната промяна, сателитните измервания на океанския цвят могат да се превърнат в инструмент за проследяване на замърсяването от космоса. Това би било важно, тъй като частиците са изключително трудни за откриване и събиране в голям мащаб.

Микропластмасите могат да бъдат с размер от част от микрометъра. За разлика от големите плаващи отпадъци те не се виждат лесно от далечно разстояние и обичайните сателитни инфрачервени инструменти трудно ги установяват.

Проучването е публикувано в списанието Communications Earth & Environment. Авторите посочват, че са необходими допълнителни измервания директно във водата, за да се провери дали сателитно наблюдаваното изсветляване действително е свързано с натрупването на микропластмаси.