Невероятно, но факт: София Лорен на 80

Който я познава добре, е сигурен, че София Лорен ще се погрижи до съвършенство за всеки детайл от датата 20 септември, когато навършва 80 години, но ще си дава вид, че това е ден като всички останали. Но за онези, за които италианската актриса е жива богиня и една от 25-те най-бляскави звезди на Холивуд, това е „един особен ден“, пише АНСА, заигравайки се със заглавието на едноименния емблематичен филм от 1977 г. със София и Марчело Мастрояни под режисурата на Еторе Скола.

Актрисата въплъщава виталната неаполитанка и Неапол като усещане за живота и уличната култура, макар че всъщност е родена в Рим. Баща й – сицилианският маркиз Рикардо Шиколоне Мурило признава дъщеря си, но никога не се оженва за майка й – неосъществената актриса Ромилда Вилани.

Кариерата и животът на легендата София Лорен са достатъчно обстойно документирани от медиите и биографичните филми за живота й. Започва от конкурсите за красота, фотороманите, малките „декоративни“ ролички, за да стигне скоро до великите европейски режисьори и екранни партньори, до брака с могъщия продуцент Карло Понти, корицата на сп. „Лайф“ и Холивуд, където се снима редом с Кари Грант, Франк Синатра, Джон Уейн, Тони Пъркинс, Марлон Брандо.

Въпреки международната слава тя се връща в родната Италия заради двама любими мъже (освен съпруга й): Виторио де Сика, с чийто филм „Чочарка“ през 1962 г. печели „Оскар“, и Марчело Мастрояни, заедно с когото участва в около 15 филма. „Вчера, днес, утре“ и „Брак по италиански“ - заглавия, с които и тримата са свързани, според отличията на Американската киноакадемия са най-добрите чуждоезични филми за 1963 и следващата година. Безкраен е списъкът с големите международни награди на София за почти 60 години кариера пред камерата. Сред тях е и „Оскар“-ът за цялостно творчество от 1991 г., шест от неговите италиански еквиваленти - „Давид на Донатело“, Златна мечка`94 от Берлин, Златен лъв от кинофестивала във Венеция за цялостен принос от 1998...

Не е лесно да се определи в какво точно се крие тайният чар на София: ако в началото на кариерата й това е нейната главозамайваща красота, с течение на годините се развиват нейната желязна всеотдайност към киното, маниакалната й актьорска прецизност, завесата от дискретно мълчание, която умее да постави между себе си и публиката, при това оставайки сърдечна и достъпна – може би последната истинска кралица на седмото изкуство...