Соломонова притча: Кой е истинският син?

По времето на цар Соломон във Вавилон живял един богат човек. Той нямал деца. Когато изживял половината от дните си, той взел роба си вместо син, натоварил го със стока и го пратил извън Вавилон, за да развива търговия. А робът, когато дошъл в Йерусалим, останла там и обядвал заедно с болярите у цар Соломон. В това време на неговия господар се родил син. Когато момчето станало на тринадесет години, баща му умрял. Майка му казала:

- Синко, чух, че робът на твоя баща се е установил в Йерусалим. Иди в неговото жилище.

Момчето отишло в Йерусалим и запитал някого по пътя за името на мъжа. Казали му, че е много известен и че е на обяд в къщата на Соломон. Момъкът влязъл в царските палати. Той попитал някого от присъстващите там, кой е боляринът, който обядвал с цар Соломон. Те му отговорили:

- Този е, който дойде от Вавилон.

Момъкът пристъпил към него, ударли го по лицето и му казал:

- Ти си мой роб, а не болярин, иди да ми работиш и ми върни стоката, която ти е дал моят баща.

Царят се разгневил, защото му станало жал за мъжа. Момъкът казал на цар Соломон:

- Царю, ако този не е роб на моя баща, и мой, отсечи ми ръката, която го удари.

А удареният отговори:

- Аз съм господарят, а този е роб на моя баща и мой роб. Имам свидетели във Вавилон.

- Не вярвам на свидетели — рекъл царят, — ще пратя свой пратеник във Вавилон. Там той ще вземе кост от плешка от гроба на баща ви, тя ще ми покаже кой е син, кой е роб. А вие ще останете тук.

Царят пратил свой верен пратеник във Вавилон, като му заповядал да донесе кост от плешката на техния баща. Когато той се върнал от Вавилон, премъдрият цар нареди да измият костта и да доведат болярина пред него. Всички боляри и книжници били там. Царят заповядал да вземат кръв от болярина. Така и направили. След това царят заповядал да сложат костта в топлата кръв. Той разтълкувал значението на думите си пред своите боляри, като рекъл:

- Ако е негов син, ще се погълне кръвта от бащината кост, ако ли не бъде погълната, значи е робът.

Извадили костта от кръвта. Тя била бяла, както преди това. Тогава царят заповядал да пуснат кръв от момъка в друг съд. Като измили костта, сложили я в кръвта на момъка. Костта просмукала кръвта. Царят рече на своите боляри:

- Виждате със собствените си очи какво показа костта. Този е синът, а онзи е робът.

Така ги осъди царят.