5 истини за егото

1. Много хора се чувстват ту по-висши, ту по-нисши от другите, в зависимост от ситуацията или хората, с които се срещат. Всичко, което е необходимо да знаете и да задържите в ума си, е следното: винаги, когато се чувствате по-висши или по-нисши от някой друг, това е егото, което говори във вас.

2. Понякога егото извършва престъпления в стремежа си към популярност. Търси внимание, като си печели име и останалите го осъждат заради него.

„Моля ви, кажете ми, че съществувам, че не съм незабележим.” – сякаш казва то. Такива патологични форми на егото са чисто и просто негови по-крайни форми.

3. Обикновено това, което се нарича „влюбване”, е засилване на желанието на егото. Пристрастяваш се към друг човек, или по-скоро към образа, който си си изградил за него. А това няма нищо общо с истинската любов, в която няма подобни желания. Най-честният език в това отношение е испанският, в който „te quiero” означава както „обичам те”, така и „искам те”. Другият израз с първия смисъл — „te amo”, не притежава тази двойственост и затова почти не се употребява. Може би защото истинската любов се среща толкова рядко.

4. Изправянето лице в лице с фактите винаги дава сила. Разберете, че това, което мислите, до голяма степен създава емоциите, които изпитвате. Забележете връзката между мислите и емоциите. Вместо да бъдете мислите и емоциите си, бъдете знанието, което стои зад тях.

5. Не се стремете към щастие. Ако го търсите, няма да го намерите – стремежът затваря пътя към щастието. Щастието винаги е нещо изплъзващо се, докато свободата от нещастието винаги е постижима и то постижима сега, в този момент – в момента, в който престанете да си създавате истории за вашето нещастие. Нещастието срива естественото състояние на благополучие и вътрешен мир, а те са източникът на истинското щастие.

Екхарт Толе