Ето от кого сме наследили апатията, безпокойството и чувството за тъга

Някои човешки черти, вързани със слънчевата светлина — включително настроенията и съня — може би сме наследили от неандерталските си предшественици, твърдят авторите на ново проучване, публикувано в четвъртък и цитирано от АП.

Изследователски екип от Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия са изследвали генома на повече от 100 000 британци, наследили ДНК от неандерталците. Те открили, че тези хора по-често страдат от безпокойство и самота, по-апатични са и са склонни са да стоят до по-късно вечер, както и да пушат.

Проучването също така потвърдило тезата, че малкото неандерталска ДНК у хората с не африкански произход, оказва влияние и върху цвета на кожата и косата, макар и не еднопосочно. Тази констатация показала, че и сред неандерталците е имало индивиди с по-светъл или по-мургав цвят на кожата.

Учените знаят от години, че неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали. Около 2% от нашето ДНК сме наследили от неандерталците — вид, изчезнал преди около 40 000 години.

Предишни изследвания по темата, вече откриха връзка между това генетично наследство и някои съвременни болести, като диабета.

От настоящото проучване става ясно, че неандерталската ДНК в нас оказва влияние и върху черти, които не са свързани с болести.

Данеман и неговият колега Джанет Келсо решили да разгледат въздействието на неандерталската ДНК върху човешки черти, които не са свързани със заболявания. За тази цел те сравнили ДНК-то на 112 338 британци с генома на неандерталеца, открит в южната част на Сибир, близо до границата между Русия и Монголия.

Те открили, че 15 различни черти могат да бъдат свързани с неандерталската ДНК, включително физически белези като цвета на косата и кожата, както и поведенчески черти, като "хронотипа" — т.е. дали са по-активни сутрин или вечер. Оказало се, че хората с неандерталски гени по-скоро могат да бъдат описани като "хора на нощта", което значи, че сутрин им е трудно да се събуждат, а вечер могат да стоят будни до късно, без да се чувстват уморени.

Изследователите достигнали до изводите, че неандерталците са се били адаптирали към ниските и променливи нива на слънчева светлина в Европа, когато първите съвременни хора са пристигнали от Африка преди около 50 000 години, каза Майкъл Данеман, съавтор на изследването, публикувано в Американски журнал на човешката генетика (American Journal of Human Genetics).