Живяла дълги години една блага и мъдра старица. Животът я срещнал с много трудности, изпитания и проблеми, но въпреки всичко това, всеки ден тя посрещала и изпращала без усмивката да слиза от лицето ѝ. Младите, които живеели в съседство до нея, веднъж я попитали:
- Здравей, бабо! Твоят живот е бил толкова тежък и въпреки това душата ти стои все така млада и непокътната. Каква е тайната ти?
- Всяко добро, с което са ме благославяли, записвах в своето сърце, а всяко лошо - хвърлях срещу вятъра. Деца, ако бях правила обратното, сега сърцето ми щеше да е белязано с тежки и неизлечими белези, а то е благодатен рай.
***
Нека се научим да слагаме доброто там, където му е мястото, а именно в сърцата си. А злото нека хвърляме срещу вятъра, защото не е създадено да бъде пазено в нас. Него трябва да се научим да изхвърляме надалече.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.