Неандерталците са изчезнали, защото не могат да рисуват

Може ли изкуството да доведе до изчезването на цял един вид от лицето на Земята? Всъщност, до това може да доведе липсата на художествени умения, или поне според една нова теория за еволюцията на човека.

Авторът на ново проучване, което наскоро бе публикувано в списание Evolutionary Studies in Imaginative Culture, поставя въпроса защо в археологическите записи няма никакви данни за неандерталско изкуство.

Неандерталците са имали големи мозъци и са можели да изработват сложни инструменти, но никога не са демонстрирали способност да рисуват разпознаваеми образи, за разлика от ранните съвременни хора, които създават ярки изображения на животни и други фигури върху скали и по стените на пещерни. Тази липса на художествени умения може би стои в основата на причината, довела до тяхното изчезване, смята професорът по психология Ричард Кос от Университета в Калифорния-Дейвис, който е автор на изследването.

Тази пропаст в художествените умения може да е свързана с различията в начина на ловуване, аргументира се Кос, който е експерт по отношенията хищник-плячка и тяхното въздействие върху еволюцията на поведението.

Той предполага, че има "причинно-следствена връзка между развитата способност на ранните Homo sapiens да хвърлят копия точно, докато ловуват, и способността им да нарисуват реалистични образи", което е свързано с развитието на париеталната кора в мозъка на първите съвременни хора.

С други думи, благодарение на ловните умения, намерили отражение в художествените способности, хората са изместили неандерталците.

И ловът, и рисуването изискват въображение. За да предвиди как се държи плячката, ловецът трябва предварително да визуализира движенията й. Менталният образ ги подготвя за реалността. Кос изследва техниката на рисунките с въглен и гравюрите на животни, направени от ранните хора преди около 30 000 години в пещерата Шове в Южна Франция.

Той твърди, че движенията, които ръката извършва, когато рисува, имитират дъгата, която копието на ловеца трябва да опише, за да удари плячката. Това показва, че за ранните хора рисуването е било начин да подобрят ловните си умения и шансовете си да убият плячка. Ловните успехи означавали, че общността ще има какво да яде и следователно ще оцелее.

Но способността да рисуват също така е свързана и с еволюцията на нашите мозъци.

"Неандерталците могат ментално да визуализират по-рано видяни животни от работната си памет, но те не успяха да пренесат тези ментални образи ефективно в координирани модели на движение на ръцете, необходими за рисуване", пише Кос.

Тези рисунки на ранните ни прадеди биха могли да служат като учебни инструменти. "Тъй като актът на рисуване засилва наблюдателните умения, може би тези рисунки са полезни за концептуализиране на лова, преценка на вниманието, избор на уязвими области на тялото като цели и стимулиране на сплотеността на групата чрез духовни церемонии", пише той.

В резултат на това появата на изобразителното изкуство може да е важен етап от културните промени, но "има огромни социални последици в тази способност да споделяме ментални образи с членовете на групата".

С други думи, изкуството може да е много по-важно за оцеляването, отколкото предполагахме.