Учени: Унищожителни земетресения заплашват Южна Америка

В близко бъдеще в Южна Америка ще се случи страшно, мощно и супер разрушително земетресение, което може да повтори трагедията от 1960 г. това твърдят сеизмолози и геолози, цитирани от Forbes.

По време на посещението си в град Валдивия в южната част на Чили, един млад геолог на име Чарлз Дарвин преживява първото си силно земетресение.

120 години по-късно, друго силно земетресение ударило региона. В градовете Пуерто Монт, Валдивия, както и в много други по-малки населени места са разрушени над 130 00 къщи, а загиналите са повече от 2300 души. Земетресението с магнитуд от 9,5 по скалата на Рихтер, разтърсило Перу на 22 май 1960 г. е най-силното супер земетресение, записано в съвременната история.

По западното крайбрежие на Чили, по-тънката тектонска плоча Наска бавно се плъзга под континенталната кора на Южна Америка. Средната дебелина на континенталната кора е около 35 км, в сравнение с дебелината на земната кора под океана, която е около 9 км. При тези процеси неминуемо има триене, при което скалите се деформират и се отделя енергия — тектонски стрес. От време на време тази натрупана енергия се освобождава под формата на земетресение.

Земетресенията с магнитуд от 9 и повече по скалата на Рихтер са много редки, но когато ударят, сами по себе си те са способни да заличат цели градове. Това зло не идва само, защото при такава сила на труса, винаги следват унищожителни вторични ефекти — като пожари, свлачища и вълни цунами.

Трите опустошителни събития, случили се в Чили (1960 г.), Аляска (1964 г.) и Суматра (2004 г.) са освободили почти половината от цялата сеизмична енергия, трупана в продължение на цял век. Повторението на тези ужасяващо силни трусове може да се случи след стотици години, а за най-мощните земетресения дори 5000 до 6000 години, изчисляват учените.

Земетресението от 1960 г. обаче се оказва по-силно от онова, което очакват геолозите, базирали предположенията си въз основа на предишния исторически записи. Според историята, районът на Валдивия е бил засегнат от земетресения през 1575 г., после през 1737 г., през 1822 г., през 1835 г. (земетресението, описано от Дарвин), и след това през 1837 г.

Тези данни били причината геолозите да сгрешат, тъй като очаквали предходните трусове да са освободили цялата натрупана енергия между тектонските плочи и силни земетресения с магнитуд над 9 по Рихтер би следвало да са малко вероятни в бъдеще.

Съвременните изследвания обаче, показват, че такъв модел вероятно е твърде прост и се основава на погрешни предположения. От много сеизмични зони, регистърът на миналите земетресения е твърде непълен, за да бъде използван като база за точна оценка на риска. Освен това днес знаем, че не е задължително едно земетресение да освободи цялата натрупана до момента енергия под земята наведнъж. Ето защо земетресението от 1960 г., е толкова силно и разрушително.

В централния район на Чили силни земетресения има от 60-70 години. През последните години плочата Наска, намираща се под Тихия океан, по неизвестни причини е забавила движението си,което в даден момент ще доведе до активизиране на сеизмично активната територия.