16 Юни, 2018 20:29 13 573 6

Разкриха нещо потресаващо за един от най-зловещите психоексперименти (ВИДЕО)

  • станфордски затворнически експеримент-
  • филип зимбардо-
  • зловещ експеримент-
  • психология-
  • социална психология-
  • човешко поведение-
  • измама

Станфордският затворнически експеримент, е проведен от американския психолог Филип Зимбардо през 1971 г.

Разкриха нещо потресаващо за един от най-зловещите психоексперименти (ВИДЕО) - 1

Станфордският затворнически експеримент, често се използва в популярната култура като доказателство, че добрите хора могат да се поддадат на злото и да извършат неописуеми неща, ако бъдат поставени в роля на злодеи.

Този психологически експеримент, проведен през 1971 г. от преподавателя по психология Филип Зимбардо и негови студенти, се смята за едно от най-паметните, важнии коментирани изследвания в историята на психологията. Той очертава интересна, макар и нелицеприятна, рамка на човешката природа, която по-късно е описана в книгата му “The Lucifer Effect - How Good People Turn Evil” (Ефектът на Луцифер – Как добри хора стават злодеи).

Експериментът е проведен през лятото на 1971-ва година, след като психологът получава предложение от армията на САЩ да изследва и открие причините за проявите на жестокост и садизъм над хора, лишени от свобода (било то военно-пленници или затворници). Така той превръща мазето на факултета по психология в Станфордския университет в експериментален затвор. Доброволците в експеримента са подбрани с тест, който трябва да отсее хора с евентуални психични отклонения.

Те се заемат да проверят хипотезата, че наследствено обусловените личностни черти на затворниците и надзирателите са основна причина за документираните прояви на тормоз в затворите. Участниците в експеримента, обикновени колежани от средната класа, са подбрани с предложението да се включат в двуседмична симулация на затвор срещу скромно заплащане. Те съответно биват разпределени в ролите на “затворници” и “надзиратели”, като от тях се очаква да прекарат следващите седмици в специално разработена за целта конструкция в подземията на Станфордския университет.

При подбора на участниците е положено специално усилие за изключването на лица с криминално минало, психически или медицински проблеми. Въпреки това броени дни след началото на експеримента изследователите установили, че “надзирателите” започнали да прибягват към все по-тежки форми на психически и физически тормоз спрямо поставените в ролята на затворници. Само 36 часа след началото един от затворниците започнал да показва явни признаци на психични проблеми — той крещял, проклинал и изпадал в неконтролируеми пристъпи на ярост.

Според импликациите за човешката природа на тези резултати, когато обикновените хора са поставени в положение на власт спрямо останалите, е силно вероятно да прибегнат до всевъзможни злоупотреби с тази власт. От друга страна, поставените в състояние на безсилие е вероятно да бъдат доведени до покорство, кулминиращо в лудост.

В последните четири десетилетия експериментът е описан и цитиран в немалка част от учебниците по психология на Запад. Неговите резултати са се превърнали в обект на множество игрални и документални филми, сериали, книги и дори изслушвания пред Конгреса на Съединените щати.

Оказва се обаче, че резултатите са погрешни. И то не само поради съмнителната изследователска етика или липсата на конкретни данни, но поради измама.

Разкриха нещо потресаващо за един от най-зловещите психоексперименти (ВИДЕО)

Скорошна статия, основаваща се на непубликувани досега записи на Зимбардо и интервюта с участници, разкрива, че разпределените за надзиратели в експеримента са били всъщност обучени да показват жестокост. Един от най-запомнящите се моменти — когато затворник започва да крещи, че “изгаря отвътре”, е бил плод на актьорска игра. “Приех цялото нещо като упражнение по импровизация. Смятах, че правя това, което експериментаторите очакват от мен”, споделя “надзирател” в интервю.

На резултатите на Зимбардо от дълго време насам се гледа с подозрение — мнозина изследователи ги приемат по-скоро като драматична постановка, някакъв академичен формат на реалити шоу, отколкото като сериозна наука. Новите разкрития обаче предизвикаха внезапен отзвук. “Трябва да престанем да възхваляваме тази работа”, пише в Twitter личностният психолог Симин Вазир (Simine Vazire), в отговор на статията. “Тя е антинаучна. Махнете я от учебниците.” Мнозина други изказват сходно на нейното мнение.

Немалка част от класическите психологически експерименти в последните няколко години се оказаха погрешни, пълни с измама или остарели, пише Браян Ресник (Brian Resnick) във VOX. Същевременно това води до допълнителни усложнения — като например необходимостта от ревизиране на съдържанието на редица учебници в областта.

Наскоро научният журналист Джина Пери (Gina Perry) в свое разследване установи, че небезизвестният експеримент “пещерата на разбойниците” от 50-те години — в който момчета от летен лагер са изманипулирани да се присъединят към враждуващи фракции, е бил преработена разновидност на вече провален експеримент. За това обаче не се споменава в статията на изследователите.

Пери също така се натъква на противоречия в друго знаменито изследване от ранната психология — еклектрошоковия тест на Милграм, където на участниците се дават нареждания от властова фигура за доставянето на смъртоносни дози електричество върху невидима за тях жертва. В хода на разследванията си тя установява, че в хода на процедурата експериментаторите нерядко са излизали от границите на сценария и вероятно са заставяли изследваните лица да покажат желаните от тях резултати.

В други случаи преоценката се позиционира предимно в методологически аспект. Редица проучвания от началото на 90-те години, прилагащи в себе си разновидности на т. нар. “тест с бонбон” (marshmallow test), подсказват, че способността да се удържи задоволяването на поривите в ранна детска възраст е силно обвързано с успеха в по-късен житейски план. Според нови данни обаче подобно равнище на зависимост не би било отчетено в първоначалните експерименти, ако авторите бяха прибегнали до по-голям размер на извадката (по-голям брой на участниците) и по-добра процедура по контролиране на ефектите на страничните променливи.

Разкриха нещо потресаващо за един от най-зловещите психоексперименти (ВИДЕО)

Стандартна практика сред изследователите в миналото е била (въпреки търсенето на общочовешки психични тенденции) подборът да се свежда до около петдесетина студенти от обучителните курсове по Психология. Тук може да се отчете, че малкият размер на участниците възпрепятства съотнасянето на получените зависимости към по-голямото общество. Но дори да се вземат мерки за подсигуряването на по-големи извадки, доколко структурата на тези зависимости може да се счита за общочовешка?

В свой анализ на западната психологическа и поведенческа литература Хенрих и колеги установяват т. нар. WEIRD тенденция, изразяваща се в подбирането на участници от западни (Western), образовани (Educated), индустриализирани (Industrialized), богати (Rich) и демократични (Democratic) общности и страни. Същевременно ефектите на културните изисквания и условия върху ума не са за подценяване — множество проучвания в културната невронаука подсказват мащабно и разнопосочно влияние върху мозъчната структура и хода на процесите в нея. В този смисъл културната среда може да се счита като важен източник на индивидуални различия, които не отразяват непременно в себе си дефицити.

Репликативната криза в съвременната психология всъщност може да се счита за добър признак на напредък. Осъзнаването на лекотата, с която една или друга липса на съгласуваност в подбора, процедурата или анализа на данните може да повлияе на резултатите, способства за нарастващата прецизност на все повече изследователи при проверяването на своите хипотези. Освен с позитивните резултати (какви психични тенденции присъстват), не бива също така да се забравя, че познанието се увеличава и посредством отрицателните резултати (какви психични тенденции се отхвърлят или не намират потвърждение).


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Шматка

    33 4 Отговор
    Целият експеримент не може въобще да претендира за някаква научност тъй като участниците знаят за условията.
    Как след 36 часа ще крещиш при положение че знаеш че всичко е игра която можеш да прекратиш по свое желание.
    Пълни глупости

    Коментиран от #4

  • 2 Василевс

    19 6 Отговор
    Шмати, всеки експеримент може да бъде прекратен, включително и експериментът Герб. Бойко, пенсионирам те!

    Коментиран от #3

  • 3 Кълвач

    10 5 Отговор

    До коментар #2 от "Василевс":

    Тц! Ще го пенсионират господарите Му! От тебе и мене нищо не зависи.
  • 4 Именно тук е разковничето

    6 1 Отговор

    До коментар #1 от "Шматка":

    Прочети му книгата.
    За разлика от повечето статии на "колежки" тук, информацията от тази статия е издържана научно.
  • 5 ЗайоБайо

    0 0 Отговор
    Да, има немски филм по въпроса, много добър. "Експеримента" с Мориц Блайбтрой по действителен случай
  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.