Това е българският бермудски триъгълник (СНИМКИ)

Интригуваща местност в България е като същински Бермудски триъгълник. Над проход до най-натоварената магистрала в страната се случват странни неща – изчезват хора, появяват се митични създания, самолети се разбиват без обяснима причина. Мястото е прокълнато, убедени са местните жители.

Става въпрос за останките на някогашната антична крепост Маркова механа, намираща се недалеч от прохода "Траянови врата" на АМ "Тракия".

Според археолозите крепостта е изградена около VI в. сл. Хр. и е просъществувала няколко столетия. Разположена в естествено укрепена местност, единствената открита за неприятелите страна била охранявана от две масивни кули.

Смята се, че крепостта е била част от голям фортификационен комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите.

През лятото на 1969 г. над прохода Траянови врата пада български самолет. Веднага е организирано търсене на безмоторната машина.

Тогава за тези неща в България не се е говорело и пишело. Катастрофата остава в пълна тайна и само хората, пряко свързани със самолетите и Държавна сигурност, са знаели за инцидента.

Безмоторната машина е била пилотирана от един пилот, който загива. Търсят него и останките от самолета цели 4 денонощия. Тогава липсват сателити, техниката е значително по-елементарна и с по-малко възможности в сравнение с днес.

Но пък районът на прохода Траянови врата не е твърде голям, за да не могат всички търсещи да намерят самолет и човек толкова време. Чак на петия ден сутринта изгорялата машина е открита. От пилота също имало овъглени останки.

Експертите били изненадани от трагедията, защото пилотът бил опитен, но черната кутия показала, че той не е успял да овладее турбуленцията и въздушната яма над Траянови врата буквално го е засмукала и повалила на земята. Всичко това довело до взимането на едно важно решение – над това място вече да не летят самолети. И това е така вече 50 години.

По тази причина и заради трагедията с безмоторния самолет районът около Траянови врата е известен и като българския Бермудски триъгълник.

Това не е единственото злощастно събитие, породило легенди за опасностите, които дебнат там. От незапомнени времена местните жители вярват, че руините са обитавани от самодиви, които отвличат хора.

Хората разказват приказки за самодиви, които някога причаквали мъжете и ги отвличали. След време ги пускали, но от тях повече хора не ставало, защото ходели като сенки и нищо не ги вълнувало.

Имало и петима души, които изчезнали безследно. Ангел Радев, Петър Свиленов, Стоян Димчев, Цонка Прометеева и Харалампи Бузев не са открити и до днес. Четиримата мъже и жената изчезват в рамките на 2 години – между 1971 и 1973 г.

От векове сред околното население витае една легенда, че вечер като се стъмни, край Маркова механа се чува свистене. Появяват се и сведения, че замръкнали пътници са виждали в тъмнината около запалените огньове да пристъпват самодиви.

Има и интересна легенда, свързана с „цар Траян“, на когото е кръстено укреплението. Той убивал всеки бръснар, който видел ушите му. Но младо момче му се примолило да не му взима главата, защото е едно на майка и баща. Императорът се съгласил, но момчето започнало да боледува.

Тогава стара баба му казала да изкопае дупка и в нея да извика тайната си. На мястото на дупката след време поникнало дърво. От него овчарите си направили свирки, от които не излизала музика, а само викът „Цар Траян има магарешки уши“.

През вековете мястото става свидетел на различни епохи и владетели, от римските легионери, през многобройните славянски племена, византийците, българите, латините от кръстоносните походи, до османското нашествие.

Проходът Траянови врата е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина. Затова всички, които са го владели, са го бранели настървено, като се почне още от тракийското племе беси. Смята се, че проходът е кръстен на римския император Траян, който си направил резиденция тук и в нея починал.

Много кървави събития са се случвали на това място. На 17 август 986 г. се разиграва една от най-бележитите битки в историята ни - битката край Траянова врата между войските на цар Самуил и византийския император Василий ІІ Македонец (Българоубиец). Ромеите понесли нечувано поражение, а самият император едва се спасил.

Няколко века по-късно, след падането на България под османско владичество, покрай крепостта намират спасение хиляди българи от околните места, които поставят началото на село Клисура (просъществувало между XV-ХVII в.).

До тук стигат кръстоносците на Владислав Варненчик при първия му поход срещу турците. На следващата година решава да мине през Северна България, добре знаейки какъв труден за превземане е този проход.

По време на Османската империя проходът гъмжи от разбойници. Не помагат нито разквартируваният тук турски армейски гарнизон, нито това, че българските села Клисура (вече изчезнало) и Ветрен са освободени от част от данъците към империята в замяна на това да пазят прохода от бандитите.

В крайна сметка именно заради бандитизма този път е изоставен и през късното средновековие започва да се използва пътят през Момин проход, Костенец и Белово.

Именно в прохода Траянови врата, турците са копали окопи и се готвели да дадат решително сражение на освободителните руски войски, но поради настъпилата дезорганизация и паника избягали към Пазарджик и предали тази стратегическа местност без бой.

Някои от тях стават пазители на прохода, а други постепенно се разпръсват из околните планини, за да поставят началото на днешните селища Горна и Долна Василица, Голак, Костенец и Момин проход.

Останките от крепостта Маркова механа, наричана още и Маркова капия, се намират на около 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се нарича крепост "Траянови врата" заради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по онова време се нарича Щипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975.