Малко селище в щата Ню Мексико носи името на отдалечената на хиляди километри от там столица на България, пише БГ Войс. По същото време, когато София в България отпразнува своя празник на 17 септември, от София в САЩ идва историята на нейния основател – здрав българин с големи мустаци, избягал от революциите и бедността в родината си в началото на 20 век.
Той се е казвал Георги Белчев (1885-1980) и преди повече от век стъпил на брега на остров Елис в Нюйоркския залив. Пристигнал от Попово край Търговище, без да знае и дума на английски, съвсем сам, със завършен едва трети клас и само с 4 долара в джоба. Но с голямата мечта да успее.
Един от внуците на Георги Белчев публикува преди време снимка от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 г. Снимката е от около 1918-1920 г.
Още с пристигането си в САЩ той се захванал здраво за работа – в железниците, каменовъглените мини, заводите за стомана и друга тежка работа. Спестявал пари и през 1908 г. станал гражданин на САЩ, разказва историята му сп. „Албакърки”.
По това време сенаторите в щата Ню Мексико приели закон за привличане на емигранти, тъй като на територията му имало много малко местни жители, но пък прекалено много земя. Новите разпоредби гласяли, че всеки заселник можел да получи земя, която да достигне максимален размер до 5000 акра. Георги Белчев дочул за това и поел към новия си живот в Североизточно Ню Мексико, където при обветрения край на високите равнини земи са предоставяни на заселници. Скоро българският смелчага се сдобил със 160 акра земя (около 0,6 кв. км), за които платил 40 долара. Не след дълго вдигнал каменна къща и засял шарен боб, но не минало много време, когато разбрал, че няма да се справи сам.
Така един ден Георги Белчев публикувал обяви в вестници, издавани на български, в Чикаго и Сент Луис. Следващите две години започнали да пристигат други българи – Георги Коларов, Димитър и Иван Костадинови, Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Ристо Наумов, Коста Димитров, Кольо Илиев, Цочеви, Дойчинови. Едно от семействата, Ристо и Спаса Наумов, заселници от Македония, дошли с тяхната млада дъщеря – Василка. Само на 14 години тя се омъжила за Георги Белчев, който бил тогава на двадесет и девет години. Двамата създали семейство с шест деца, вдигнали още една къща и миризмата на зелеви сърми и баница изпълнила новия дом в прерията. След това звуците от смях, накрая и английският език.
През 1912 г. жителите на селището се събрали на общо събрание, за да изберат име на новооснованото селище, пълно с българи. След дълги дебати градчето било кръстено София, на името на столицата на България. Куриозното е, че Георги Белчев никога не е стъпвал в българската столица, но знаел, че тя е нещо специално. Затова нарекъл основаното от него селище именно на нея с надежда за благоденствие и успешен живот. Той издълбал дървена крайпътна табела и я забил в земята близо до Магистрала 64, на 18 км от къщите. Щатът Ню Мексико не харесал саморъчно направения знак, както и името, което било написано на него.
Според официалните власти „София“ звучало като име на нечия приятелка. „Не, не! Не Со-ФИИ-Я. СОФ-ия. Много стар и велик град, Соф-ия!" обяснявал на властите Белчев. И отстоял своето.
София, Ню Мексико, започнала да се разраства. През 1914 г. покрай нея започнала да минава железопътна линия и така го свързала с окръжния център Гринвил. Тъй като новата София била разположена на важен кръстопът, щатските власти в Ню Мексико открили там и пощенска станция. Отворено било и училище, а след настояването на Георги Белчев щатът отпуснал пари за училищни автобуси. В училището освен на английски се учело и на български. През 1916 г. осемте български семейства в София получили правото да владеят обработваните от тях площи. Това вече им позволило с общи усилия да си построят и къщи за всяко семейство.
Към края на Първата световна война всяко семейство в селището вече обработвало от 120 до 150 акра земя. Натрупаният опит позволил на кооператорите да специализират производството си. Произвеждали жито, царевица, боб, просо, картофи, но най-много се сеел боб, от който всеки обработвал по 60 до 70 акра и който имал много добра цена. Търсенето на селскостопанската продукция през годините на Първата световна война било голямо. Изкупуването на произведеното осигурявало редовни доходи на жителите на София. Така те успели да си купят 124 селскостопански машини. С тях българите започнали да обработват по-добре и по-лесно стопанисваната земя.
През 1920 г. заселниците купили земята. Една част от тях продали дяловете си и през 20-те години се завърнали в България. Останалите продължили живота си като еднолични фермери между двете световни войни.
Щастливите времена обаче не продължили вечно. По време на Голямата депресия (1929-1933 г.) землището на София е нападнато от скакалци, а бедствието опустошава почти цялата реколта. Много от заселниците напускат София и се връщат в Средния Запад. След Втората световна война селището западнало. През 1963 г. е затворено училището. Постепенно останалите български заселници и техните деца напускат София и се преселват в близкия град Клейтън и други градове на Ню Мексико и Тексас. Георги Белчев останал. Той казвал, че улиците на Америка са павирани със злато и ако си честен и работиш здраво, ще успееш, споделяли синовете му Джордж и Стив. И те, описани от американското списание, както и баща им имали широките лица на източноевропейци, но носовият им тексаски говор припомнял на околните, че са много, много далече от Балканите.
Създателят на София в Ню Мексико починал в Клейтън през 1980 г., на 95 г., притежавайки над 3600 акра земя (14,6 кв. км). Много по-младата от него Василка живяла до 1996 г., когато починала на 98 г. През 2010 г. починал и синът им Джордж, който бил завършил технологични науки в Тексас, играл в баскетболния отбор Red Riders и имал четири деца. Един от внуците на Георги, който носи името на дядо си, Георги Белчев, публикува преди време снимка от селището София във форума ghosttowns.com през 2010 г. Снимката е от около 1918-1920 г. Днес София в равнините на Ню Мексико продължава да съществува, но там живеят съвсем малко хора, в центъра му има няколко сгради, а в далечините се виждат няколко стари, поизоставени чифлика, напомнящи за това колко е трудно да се препитава човек там.
През 1969 г. Белчев и съпругата му Василка, която всички наричали Люси, отпътували за първи път обратно към България. Това трябвало да бъде тяхното закъсняло сватбено пътешествие. България вече била част от Съветския блок и Белчев не можел да пътува свободно из страната, както и в столицата София.
„Тайната полиция ги следвала навсякъде. Следвали ги, защото татко постоянно говорел колко велико било в Америка”, споделя Джордж, единият от синовете на стария емигрант. Георги и Василка спрели в родния град на Георги Белчев – Попово, където по-голямата част от хората, включително и децата, работели на държавните полета. „В САЩ ти можеш да притежаваш своя собствена земя“, разказвал на хората Белчев. „Както изглежда, хората там убедили татко, че е най-добре да си затвори устата. След като си тръгна от България, той никога повече не се обърна назад“, допълва Стив, друг от синовете му. През 1979 г. Белчев и жена му напуснали София и се преместили да живеят в Клейтън, където живели до края на дните си.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Коментар📝
Коментиран от #8, #32
16:05 23.09.2019
2 Borislav Popov
Коментиран от #3, #11, #25
16:44 23.09.2019
3 Ами да
До коментар #2 от "Borislav Popov":
Я си помисли кои направиха така че да се обезлюди държаватаКоментиран от #4, #12, #17
16:56 23.09.2019
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Запознат
Ако си живяла в САЩ,щеше да знаеш,че във всеки щат имената на градове,улици и квартали се повтарят.
София има и в Охайо и в Западна Вирджиния (Zip code: 25921)и каде ли още не😃😃😃
17:22 23.09.2019
6 Националист
До коментар #4 от "Borislav Popov":
Странно...Защо ли по времето на социализма сме с нарастващо население, а сега обратното?
Коментиран от #7, #29, #31, #33
17:24 23.09.2019
7 NSDAP
До коментар #6 от "Националист":
Ти си националист,толкова колкото аз съм супермен.Нито един националист няма да ти хвали болшевизма,а за населението ще ти кажа само,че от 1968 раждаемостта ни намалява.17:48 23.09.2019
8 NSDAP
До коментар #1 от "Коментар📝":
Имаш само една грешка и тя е,че годините са 75.От 1944-2019.17:49 23.09.2019
9 бай Даньо
18:50 23.09.2019
10 Другия с коня
19:03 23.09.2019
11 Ама и аз искам да замина
До коментар #2 от "Borislav Popov":
Сега на момента на мига ама немам виза😭😭😭Коментиран от #13
19:50 23.09.2019
12 Borislav Popov
До коментар #3 от "Ами да":
Кой направил така, глупави въпроси задаваш ?! Комунистите, само кумунистите и техните сегашни пребоядисани вече с боя друг цвят, наследници, докараха страната до това дереже.19:52 23.09.2019
13 Borislav Popov
До коментар #11 от "Ама и аз искам да замина":
Е и, от мен какво искаш, аз ли да ти изкарам виза ??19:56 23.09.2019
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Радо
21:20 23.09.2019
17 Николай
До коментар #3 от "Ами да":
ако преди 89-та границата беше отворена и имаше възможности за свободно пътуване още по него време никой нямаше да остане в БГ.21:21 23.09.2019
18 rapon
21:36 23.09.2019
19 Docenta
Коментиран от #23, #24
22:04 23.09.2019
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Този коментар е премахнат от модератор.
22 vasik atanasova
това е
ще бъдем пръснати по целия свят
тука да останат най много 3 милиона българи
и то какви
01:14 24.09.2019
23 Анонимен
До коментар #19 от "Docenta":
В Русия има толкова много българи , че явно не си на ясно.... Всеки втори е с българско потекло.... Я баба я дядо са българи.... Молдова са повечето българи..... Говорят си чист български и с български имена,,,, Мария, Иван, със всички които се срещнах са чисти българи....... Имах и среща с руснаци които са с българско потекло и казват че техните баби и дядовци са ги учили на български....... А защо , хората бягат на запад ,,,,,,, ами защото на запад е по лесно да си сводник, наркобос,,,, и престъпник..... Къде в Русия има улица , като в Брюксел , проститутки те да стоят на витрини те..... Това ли е , хубавото.... На демокрацията...... Предпочитам да не ям банани но децата да играят без да ги пазя и да спя на отключено. И да нямам списък на хладилника.... Кое е добро и кое е лошо...09:50 24.09.2019
24 Вуте
До коментар #19 от "Docenta":
"Професоре" прочети за Татарстан и за Чувашия,после пиши щуротии ! Не се излагай !11:50 24.09.2019
25 Vlado
До коментар #2 от "Borislav Popov":
Бориславчо , само да ти припомня , че най уродливата комунистическа пап... , ни управлява сега . Те са с партитйни книжки и станаха бизнесмени , включително и Генерала . Те обезлюдиха страната от 1989 та до сега . Преди 1989 нямяха право да са бизнесмени . А хората навън искат да се върнат, но няма за какво да го направят в Мутроландия .13:49 24.09.2019
26 Сашо
07:11 25.09.2019
27 ДОКО
10:13 25.09.2019
28 Тиквун
17:32 07.01.2020
29 Й.Й.
До коментар #6 от "Националист":
Защото по време на социализма не можехме да пътуваме по целият свят.Ако можехме, мноьина щяха да напуснат НРБ.21:57 09.03.2020
30 Павел Джуров
18:52 04.04.2020
31 Този коментар е премахнат от модератор.
32 Орлин
До коментар #1 от "Коментар📝":
Напускаме, защото можем. Вече сме част от ЕС. Я помислете, ако руснаците можеха, колко щяха за останат?И защо НИКОЙ от напусналите не отиде в чудна социалистическа държава? Нито пък в Русия!
00:29 14.04.2020
33 Полски
До коментар #6 от "Националист":
Много ясно,през комунизма да напуснеш държавата беше "малко" трудно.12:17 14.04.2020
34 Мария Мазгалова .
Възхищавам се на този българин , който е изградил ферма , че и град сред нищото. Това е почти пустиня! Видяхме изоставени ферми. Изисква се къртовски труд , вяра и упоритост , за да оцелееш!
Живеем в Луизиана., но определено Ню Мексико не е моят щат!
Поклон пред този българин и всички дръзнали да търсят по- добър живот!
Никъде няма рай мили мои!
20:00 24.10.2020
35 Peter Dimitrov
11:41 28.01.2021