Защо не живеем в постоянен страх от смъртта?

Всеки един от нас ще умре. Това е всеизвестно.

Абсолютен факт е, че животът на всеки един от нас в даден момент ще приключи. Но този факт не ни кара да живеем в постоянно отчаяние и депресия, мислейки, че нищо няма смисъл и никое усилие не си струва, защото рано или късно ще си отидем от този свят. Въпреки, че дълбоко в себе си знаем, че дните ни са преброени, повечето от нас работят, излизат с приятели и се забавляват. Казано по-просто - живеят живота си.

Ново изследване, публикувано в списание NeuroImage, може би обяснява защо не сме постоянно в криза на съществуването - мозъците ни са програмирани така, че да не обмисляме постоянно собствената си смърт.

"Мозъкът не приема, че смъртта се отнася за нас", обяснява изследователят Йаир Дор-Зиндерман. "Имаме този основен механизъм, когато мозъкът ни получи информация, свързана със смъртта, да приемем, че не е достоверна, така че не трябва да ѝ вярваме".

Дор-Зидерман и колегите му от Университета Бар Илан стигат до това заключение, създавайки тест, предназначен да произвежда мозъчни сигнали, свързани с изненадата.

За целта доброволците наблюдават екран, докато учените засичат мозъчната им активност. Изследователите прожектират върху екрана няколко пъти за кратко време изображение на лице, понякога това на доброволеца, преди да го сменят с друго лице.

Когато се появи ново лице, мозъкът произвежда сигнали на изненада, защото мисловно е предвиждал да види отново предното изображение.

Учените прожектират и думи до лицата, като половината от тях са свързани със смъртта, например "погребение". Когато доброволците виждат собственото си лице до една от тези думи на екрана, системата за предвиждане на мозъка спира и не се регистрират сигнали на изненада.

"Това предполага, че се предпазваме от мисли за съществуването ни, или съзнателно мислим за идеята, че ще умрем, изключвайки предвижданията за себе си", смята ученият Ави Голдщайн (Avi Goldstein), "или категоризираме информацията като отнасяща се към другите, а не към нас самите."

Очевидно, мозъкът не може да изключи напълно мислите за смъртта, но поне има механизъм това да не е постоянно премисляна идея, пише списание futurism.