Какво ни докарват нервите?

Еволюцията е надарила човека с подсъзнателни механизми за безпокойство. Но толкова ли ни е необходимо то? Защото традиционно се смята ,че хората нищо не правят без основание, пита потралът здраве.бг.

Според психолозите, в 10% от случаите ние нервничим за неща, които наистина са важни. Всичко останало са опасения, които са или оправдани тревоги, или тъжни преживявания заради нещо случило се, което не може да бъде променено от нас.

Изследванията показват, че хората, които често и силно се тревожат, действат по-малко ефективно в сравнение с безгрижните. Те успяват да направят по-малко неща и нерядко не са доволни от постиганото.
Резултатите от ново изследване, проведено от учени от университета “Йелс” и Университета на Пенсилвания показват, че дори и 5-минутното безпокойство разваля настроението на човека.

Безпокойството е полезно само в онези случаи, когато то ни мобилизира и подбужда към активни действия. Ние разпознаваме заплахата и в нашата кръв се увеличава съдържанието на кортизол (хормона, които се отделя в резултат на стреса) – човек се готви за защита.

Еволюцията обаче е “забравила” бутон “стоп”. Подготовката за отстъпление (или нападение) е имала логика при нашите предци, но не и за съвременния човек, който се тревожи за непосредствени или бъдещи опасности: какво ще стане с мен, ако ме уволнят от работа, ще ме обича ли истински...

В подобни случаи повишеното ниво на кортизол в кръвта не носи никаква полза. То способства единствено за отслабването на имунната система, т.е. ни прави по-уязвими към инфекциите.

Безпокойството често прераства в трайна тревога, парализира волята ни и вместо да ни подскаже подходящото решение, предизвиква депресия, превръща се в голяма и безсмислена загуба на време и сили. А хроничната тревога може да се отрази негативно на общото здраве.

Тревогите могат да бъдат условно разделени на 3 основни групи:
- такива, които изискват незабавна реакция (т.нар. “тревожен звънец”);
- каращи ни да се съсредоточим върху неразрешен проблем;
- свързани с предчувствие за бъдеща заплаха.

• Тревогите - напомняния от рода на “да не забравя да заведа децата на плуване” или “да изпратя картичка за рожден ден на ...” са напълно излишни. За тази цел съвременната техника (органайзерите, компютрите) могат напълно да решат задачата.

• Бъдещите проблеми наистина трябва да се обмислят, но не е нужно на тях да се подчинява целия ни живот. Отделете им време, достатъчно за да намерите евентуалното решение, но не ги допускайте непрекъснато в мислите си.

• Не изпадайте в паника. Обмисляйте кое ви е полезно и кое не. Не страдайте и не хабете сили за това, което не можете да промените.

• Контролирайте мислите си. Ако откриете, че за втори път се ядосвате за едно и също, просто измислете как можете да го промените. Ако това е невъзможно, престанете да мислите за него и се опитайте да “превключите” мисълта си върху нещо друго.

Хроничното безпокойство и стресът често потикват хората да пият повече алкохол, да пушат повече и да ядат повече вместо да се движат.