Лорд Евгени отново раздаде оценки (СНИМКИ)

Ето я и новата порция модни коментари на лорд Евгени Минчев за в. „Телеграф“ в седмичната му рубрика „ТелеГАФ“.

На кой моден Бог се молят Миро, Крум и Максим?

Много мислих какво чувство да изпитам пред външния вид на Миро и смятам, че то е… съчувствие. Отдадено, приятелско, съжалително, без капка присмех. Така бих се чувствал пред опит за картина на Джорджано, но това са странични симптоми на чувствата ми. Освен ,че видимо е качил килограми- Карантина, карантина, йо и о…, талантливият певец е нахвърлял по себе си де що свари от разпиляния си гардероб. Черната блуза разкрива нещо като дамски образувания, може да са светлосенки, знам ли, не бих ги пипнал дори за да проверя. Сините чорапи извикват в мен необходимост да препоръчам един светло син сутиен при нужда и за баланс една маска в същия цвят. Сакото на пастора вляво /Боже, каква удобна позиция/ е като пастьоризирано - така стерилно в богатата на цвят среда и калцуните на Миро. Пастор Максим тържествува на макс в пасторалната модна картинка, където виждаме още Крум Савов и съпругата му. Савов, който е само седем осми по-стилен от Мирко, тържествува в кадъра със сиво сако, като отломка от берлинската стена. Карираната пола на булката на Крум, показва, че няма кум, няма сват в прериите на естетиката. Тя, полата, наднича като бирник иззад папката и си говори на един и същи език със сините чорапки в съседство.

Някой да скрои шапка на Цитиридис!

При толкова банкноти в ръката, не се изненадвам, че господин Телевизионен водещ е облечен така. Кольо изглежда като след дълго пътуване от София до Миконос, където би могъл да работи като разносвач на пици. Облеклото, братя и сестри, ми говори, че младежът може да си намери там всякаква работа. Може да носи храна и на пеликана Петрос, ако е жив още този розов символ на острова на мъжката любов. Вечерният телевизионен работник е сложил точния елек, цветово съчетаващ мохито и Блъди Мери, с тук там лимончело. Останалото е черно, като фон на финални надписи на вяло предаване или скучен филм. Дънките ме карат да мисля, че господинът е наедрял, не наедрял а надебелял. За да бъда полезен все пак на господина, нека предложа да не илюстрира последствията от карантината толкова очевидно. Може, особено когато прави снимките си всеобщо достояние, да заема пози, които го издължават, да постави сако, което да оптимизира фигурата и излъчването му. Никой ли не се сети от толкова стилисти наоколо, да му постави шапка. Дотук по всичко изглежда, че някой му е скроил шапка, няма да се учудя, ако е и самият той.

Лейди Гага, ала лейди… Гаганица

Репутацията на зеленото е привлякла лейди Гага, но за нейно съжаление – не в позитивния смисъл. За уточнение, ще кажа че за зелено назовавам фосфоресциращата мъгла над главата и раменете и, образуваща северно сияние но с неясно приложение, види се. Ексцентричната знаменитост може да бъде взета за някой от онези екзотични гущери, чиито ципи им служат за кратки полети. Не мога да кажа, че тук полетът е над кукувиче гнездо, но сценарият върви в тази посока. Като лорд на лейди ще кажа, че употребата на този ефектен цвят, можеше да се ограничи само до раменете, но върху ботушите ми идва в повече. Знае ли мадам Гага, че в нашата младост да носиш мрежест чорапогащник беше обединено с молитва да не те срещне милиционер на пътя ти… Сега забелязах косите. Ледени висулки, стегнали в менгеме лицето, по което гримът е създал илюзия за герой на анимационно филмче. Лъскавото боди от моята гледна точка ми наподобява купе на петкратно пребоядисван запорожец а краищата на ръкавите, като работа на начинаещ заварчик. В днешни времена може би на известната певица и се е приискало да се покаже съпричастна към модата на маскировката. Постигнала е това донякъде а до откритите части вирус едва ли би се приближил, без самият той да е с маска и санитарно облекло. Всичко това води до спомени от изборните плакати в Гаганица.

Потеря от черни салтанати по Диона

На това мога да кажа аз Диона вирус, защото въпреки симпатиите ми към певицата, започвам да кихам и да вдигам температура при точно тази нейна визия. Макар Бог да е дал свободната воля, то може би трябва да ни даде и начините да оцеляваме при изборите на останалите. Виждате как такъв един избор е илюстриран от милата ми приятелка- дънки чиято същност е пропаднала или на дъното на протрит стар леген от алпака или в пералня, чиято годност е изтекла по време на 14-я партиен конгрес на БКП. Макар гащетата да разкриват съблазнителен чатал, то над тях, веднага над тях, тръгва черна потеря от колан, поло, наметка и коси. Всички те свързани от мрачния демон на нощта, приютила се в слънчевия силует на Диона. И мислите, че модното черногледство свършва дотук. Не! То пълзи в очилата на госпожицата, пренася се като виновен ученик на последния чин, та чак в чантичката. Обувките и очилата си шепнат през две планини в деветата, та чак до деветата дупка на кавала, както се изразяваше баба ми по пра-бабина линия. Тъкмо да свърша и вижте: една огромна татуировка пред очите ми. Как да не свърши човек…

Попова поникна в поповите модни градини

Тези мили, млади хора, така жизнени по свой начин на сцената, са облечени във флегматични цветове. Кафявото свързвам с почва, подложена на риголване, върху която след това е минало стадо преяли крави. Интересни са етно мотивите в ризата на Веселин Плачков - освен ако не играе специфична роля, то не виждам мъдра причина да носи това. Не зная как е определен гардероба и коя е епохата, но ако тук си визират византийските времена, добре бе да знам, че дънките датират оттогава. Ботушите са истински принос в облеклото на актьора. Освен че съвпадат чрез основния цвят с тези на Мариана Попова, те греят в слънчевите си участъци от кожа в по-жълтеникав цвят. Самата Попова стои като в текста на песента „Брала мома къпини, в попови градини”. Нищо лошо както се казва, но при именитата певица не намирам никакво етнологично сходство с епохите, с които съм запознат исторически. Горната част на облеченото от Попова механично свързвам с облекло за фитнес а украшението на челото приемам като паднала от косите диадема. Огромен колан с плетка стил панер за хляб, се набива на очи, но тук отново дънките са онези, които създават най-големи главоболия в кадъра.