Обет за девственост: Албанките, избрали да живеят като мъже (ВИДЕО)

В отдалечените планини на Северна Албания има селища, където някои от жените живеят и се държат като мъже. Тези жени са бурнеша, жени дали обет за девственост.

По целия свят има само около сто „бурнеша“, които живеят не само в Албания, но и в Босна и Сърбия.

Терминът произлиза от албанската дума „бура“ – „мъж“.

Традицията датира от 15-ти век и се е практикувала в семейства, където е нямало мъжки наследници, които да поемат семейния бизнес. Според нея, семействата, в които няма роден наследник от мъжки пол, избират едно от момичетата, което да приеме облика на несбъднатия син. Тя не просто отрязва косата си, облича мъжки дрехи, но и се старае да променя гласа си, да се движи като момче и да върши мъжката работа.

Снимка: “Sworn Virgins of Albania,” Jill Peters (2011)

Според древния албански закон (канун), семейството трябвало да бъде патрилинейно - наследството преминава изключително по мъжка линия. Съгласно този кодекс, обаче жените са ограничени в правата си. Дори им е забранено да пушат и да носят часовник - това се смятало за мъжка привилегия.
Разбира се, днес нещата са много по-различни, но в селата традицията отмира бавно.

В албанските села момичето се превръща в “бурнеша“, полагайки клетва пред дванадесет съселяни. След това тя има право да носи мъжки дрехи, оръжие, да пуши, да пие алкохол и да бъде наемана за мъжка работа. Освен това „бурнеша“ си избира мъжко име и става стопанин на къщата, ако заедно с нея там живеят само майка ѝ и сестрите ѝ.

Снимка: “Sworn Virgins of Albania,” Jill Peters (2009)

Нарушаването на клетвата се наказва със смърт. И въпреки че сега няма такава опасност, „бурнешите“ не се отказват от начина си на живот, страхувайки се от гнева на съселяните си, пише Дарик.

Пашка Соколи решава сама да се превърне в „бурнеша“, но има много причини за това решение.

"Детството ми беше изпълнено с мизерия. Баща ми починал, когато майка ми била бременна с мен. Майка ми ме изоставила и израснах с чичо и баба."

Тя била единствената, която можела да осигури семейството. Ако Пашка се омъжела, тя била длъжна да живее със съпруга си, оставяйки чичо си и баба си. Чичо ѝ се разболял и трябвало да бъде приет в болница на няколко километра от селото.

Снимка: “Sworn Virgins of Albania,” Jill Peters (2009)

"Не ми беше позволено да шофирам, единственият начин да стигна до болницата беше да се облека като мъж и да се държа като мъж", разказва Пашка.

На 35-годишна възраст, уморена от тежкото положение на самотна неомъжена жена, Пашка се заклева в девственост.

Говорейки за феномена „бурнеша“, може да се говори само за пол - ставайки "мъже", „бурнеша“ нямат право да влизат в еднополови връзки, тъй като понятието женска еднополова любов е непознато за албанците.

Снимка: “Sworn Virgins of Albania,” Jill Peters (2009)

Има много причини, поради които жената може да избере пътя на „заклетата дева“. Едно от тях е да не бъде отделени от семейството си. Понякога момичетата решават да станат „бурнеша“, за да избегнат нежелани сватби. Всъщност това е единственият начин да откаже да се омъжи, без да опозори семейството си.

"Защо да живееш като мъж?", Пита се Лул Ивайнай, една от "девите", "Защото ценя свободата си. Мисля, че бях изпреварила времето си."

Днес повечето от останалите „деви“ вече са над 50-те, живели са тежък живот, жертвали са възможността да имат деца и да се омъжат в името на собствената си свобода.