Защо няма трансплантации и адекватна лекарска политика

За последните 3 години от управлението на ГЕРБ извършените трансплантации у нас са общо 100 на брой. За сравнение – във Франция, Германия и Испания, само за 2009-а година са извършени по 300 такива операции във всяка една от тези държави. Към края на 2012-а година в същите европейски страни вече се извършват по 1000 трансплантации годишно. Там има разработена система и трансплантациите са рутинни процедури. В нашата страна няма система за намиране на донори, а от няколко години има „система“ за нанасяне на вреда върху трансплантираните пациенти. В България напълно липсва организация по отношение на трансплантациите. Няма информационна система за реалния брой чакащи и потенциалните донори. Не се следи и лечението на вече трансплантираните пациенти. Освен това финансирането за трансплантации на български пациенти в чужбина е крайно недостатъчно, под претекста, че трансплантации се правят и в България.

„Нова алтернатива“ задава въпроса - правят ли се наистина трансплантации в България? Какво прави Дирекция „Медицински дейности“ в Министерството на здравеопазването по този въпрос? Какво прави Изпълнителната агенция по трансплантация? Контролират ли се директорите на болници и областните координатори, чрез които се намират донори?

Важно е да се знае!

Всички българи трябва да знаят първо, че даряването на органи на техни близки, за които няма възможност да оживеят, колкото и болка да носи, всъщност е изключително хуманен акт – акт на благородство и доброта е да се даде шанс на други хора да живеят. Трансплантираните българи трябва да знаят, че могат да упражняват контрол върху това, което им се случва след животоспасяващата операция. Те не са длъжни да се съгласяват с тежкото положение, в което ги поставя държавата, конкретно що се отнася до подмяната на имуносупресорите с генерични такива.

Имуносупресорите са лекарства, които всеки трансплантиран трябва да приема за цял живот след операцията. Неправилното лекарство може да доведе до отхвърляне на органа или до състояние на токсичност в организма.

Генеричните имуносупресори, които в момента държавата прилага за бъбречно трансплантираните, не са изпитани върху пациенти. Сами по себе си те отговарят на формалните европейските изисквания, но техният реален ефект върху живи хора с трансплантирани органи никога не е бил проследяван, за разлика от оригиналните имуносупресори. Никой пациент не е длъжен да ползва предписаните му генерични имуносупресори, вместо оригиналните лекарства. Но когато е принуден ежемесечно да заплаща непосилна сума, за да си подсигури оригиналното лекарство, има ли избор?

Важно е да отбележим, че заменянето на оригиналните лекарства с генерични е с цел спестяване на пари, защото генеричните са по-евтини. Така държавата казва: Ние ще ви плащаме животоподдържащите лекарства, но не вие или вашият лекар ще избирате кои са те. А когато става дума за трансплантации, генеричните имуносупресори са застрашаващи здравето на пациента. В Испания и Дания например те са забранени със закон – може би именно с цел да не се злоупотребява със здравето на трансплантираните, за сметка на привидно пестене на пари – привидно, защото реалният ефект е обратният.

Генеричните имуносупресори водят до по-големи разходи за здравеопазването, вместо да спестяват пари на държавата.

При наличие на отрицателни последици заради генеричните имуносупресори средствата за възстановяване на пациента варират от 80 хил. до 300 хил. лева за един човек. Това е само финансовата гледна точка. Човешката е също толкова реална, макар и управляващите да не й обръщат достатъчно внимание.

Когато един човек е бил трансплантиран, чакал е с години да дойде неговият ред, когато само той и близките му знаят през какво са преминали в борбата със смъртта, а след това лекарството, което държавата е одобрила, не само не му помага да живее нормален живот, а и му вреди – това не е ли перверзия?, питат от "Нова алтернатива".

Генеричните имуносупресори трябва да се забранят със закон. В България не бива да се прилагат генерични имуносупресори. Това е категоричната позиция на здравния експерт на „Нова Алтернатива“ д-р Веселин Иванов. „Нова Алтернатива“ предлага генеричните имуносупресори за трансплантирани хора да бъдат забранени със закон. Рискът от тяхното прилагане е прекалено голям, а дори финансовите „изгоди“, ако ще гледаме така на живота и здравето на българите, са абсолютно несигурни. За да може трансплантациите у нас да не са просто мит, „Нова Алтернатива“ предлага и въвеждане на обстоен, контролиран от държавните органи регистър във всяка болница. Чрез такава информационна система ще се знае по всяко време кои граждани са се отказали да даряват органи предварително и кои не са. Времето е изключително ценно, когато става въпрос за трансплантации на органи. Една работеща информационна система, добра статистика и актуални регистри ще спестяват важни часове и дори минути, когато въпросът е на живот и смърт.

Знаем ли в момента колко точно хора чакат да бъдат трансплантирани? Води ли се обновяване на списъците? Правила на теория има – на практика няма контрол.

Накрая „Нова Алтернатива“ задава и въпроса: Защо в България няма диспансери за трансплантираните? Трансплантираните са рискови пациенти, които трябва да бъдат наблюдавани и да не се смесват с останалия поток болни в лечебните заведения, защото са податливи на инфекции. С един диспансер за трансплантираните у нас ще могат да се наблюдават всички пациенти и по този начин ще бъдат по-предпазени. Така ще се създаде и богата статистическа информация за тяхното състояние през годините. Не е ли време да престанем да се заблуждаваме, че в България се правят трансплантации и да започнем да си защитаваме правата в хаоса на тази разпадаща се здравна система?

Няма адекватна лекарствена политика. Готвят скандален проект на договор. Към момента, когато пациентът отиде в аптеката за да получи по установения ред скъпоструващо лекарство за лечение на социалнозначимо заболяване, не плаща нищо. Причината е, че фармацевтичните фирми поемат разликите между цените на лекарствените продукти и  реимбурсната им цена на НЗОК  под формата на отстъпки към дистрибутора или към аптеките.  

В сега изготвения и предложен проект на типов договор между НЗОК, БФС и Асоциацията на собствениците на аптеки, е разписан  текст, според който пациентите ще започнат да доплащат за скъпоструващи лекарства, за които досега не са плащали. Така договорът се превръща в грандиозен скандал, защото ако един скъпоструващ лекарствен продукт струва 500 лв. и е реимбурсиран от НЗОК с 50%, то пациентът трябва да доплати 250 лв. В проектодоговора е записано, че пациентът трябва да заплати за част от отстъпката, като процентът е съобразен с нивото на реимбурсация. И така, при 50% реимбурасация, сумата е 50% от отстъпката, а при 75% - 75% от оставащите 25% отстъпка. Така, пациентът ще трябва да плаща отново за лекарства, за които към настоящия момент не е плащал нищо.

Случващото се е безпрецедентно, като е напълно възможно компаниите да се откажат да правят отстъпки и така да се наложи хората да доплащат по-големи суми. Дори отстъпките да останат, много от хората (социално слаби, безработни и безброй нископлатени) не могат да си позволят да плащат по няколкостотин лева за лекарства месечно. А, каво се случва с парите, след като пациентът плати в аптеката? Аптекарят препраща парите в НЗОК. 

Свидетели сме отново на безличната и слаба лекарствена политика.

Равносметката:

Непосредствено след 2003 г. по време на управлението на ред политически сили и коалиции, здравната реформа  в България спира, а след 2009 г., когато на политическата сцена идват  сегашните управляващи,  здравеопазването няма нито цел, нито здравна карта - последиците са видни за всички. Либерализирането, маркетизирането, балансирането на здравната система и участието на гражданите, са на космически години от започнатата здравна реформа през 1999 г.

За да разрешим тежката криза в здравеопазването – трябва да имаме диагноза. Открихме я в некомпетентността на управляващите здравни министри - вече четирима на брой - от ГЕРБ. Това са министри без политическа визия и умения в здравния мениджмънт, допринесли за нарушаването на  принципите на здравното осигуряване чрез управлението си.

Причина за болното здравеопазване е и одържавяването на НЗОК чрез промяна в управлението на касата, отнемането на фискалния резерв в размер на един милиард и половина лева от НЗОК в полза на държавата, трансферирането  на финансови средства от НЗОК към Министерство на здравеопазването, като не се знае къде е разликата от 9 милиона лева между остатъка в НЗОК и прехвърлените в Министерство на здравеопазването близо 50 милиона лева. Абсолютно незаконосъобразен парадокс. Вместо подобряване на грижите за здравноосигурените - у нас се лимитира от страна на НЗОК финансовият ресурс за лечение по диагнози чрез методика. Реформата в болничната помощ е спряна.

Има тежък дисбаланс  между извънболничната и болничната помощ в полза на болничната помощ, видно и от бюджета за 2013. Много е ниска степента на превенция. Проблемите са и в ограничения достъп на част от населението от малките населени места, в планинските и отдалечените райони до предлаганите медицински услуги по организационни и финансови причини. Нарушено е съотношението между разходите за лекарствени продукти и предлаганите медицински дейности.

Кадровата криза в здравеопазването –  скандална некомпетентност!

След изредилите се четирима министри, които „управляваха“ (по-коректната дума е затриваха) здравеопазването, държавната администрация в Министерството на здравеопазването се оказа в същото положение на лошо управление.

Как би могло здравеопазването в България да върви добре, когато няма визия за развитие и няма компетентни хора, които да управляват като лидери в този ресор?

„Нова Алтернатива“ дава един конретен пример за провала в кадровата политика и сред чиновниците в здравеопазването, а именно лицето Стефка Цанкова.

Стефка Петрова Цанкова-Герадимова влиза в Министерството на здравеопазването с управлението на ГЕРБ, заедно с министър Божидар Нанев, без публичен конкурс, съгласно Закона за държавния служител, твърдят от "Нова Алтернатива". В рамките на един ден (от 06.01.2010 г. до 07.01.2010 г.) тя стремглаво се издига в кариерата, като придобива незнайно по какви правила по-висок ранг. От „началник на отдел“ се покатерва на длъжността „директор на дирекция“ в Министерството на здравеопазването. Едновременно с това, получава и най-професионалния пост в кариерата на държавната служба - изпълняващ длъжността главен секретар, за което получава и допълнително възнаграждение към заплатата си на директор. Скоропостижно прави промяна в изискванията за длъжността „главен секретар“ и поканва себе си и още няколко служители, които по нейна преценка да заемат длъжността чрез вътрешен подбор.

Назначена е Стефка Цанкова, защото тя е доказала „професионалните си каческтва“ поради лоялност към управляващите, а не защото реално ги притежава. Видно от справките за професионален опит, г-жа Цанкова не е имала при встъпването си в длъжност изискващите се 9 години опит в областта, която се кани да ръководи. Състевен е документ с невярно съдържание, нещо повече, цялата тази процедура е организирана и изпълнена от самата нея.

Нарушенията са констатирани и от Апелативната прокуратура (АП), като на 29.12.2011 година с Постановление на заместник - апелативния прокурор е уважена жалбата до АП, заместник-апелативният прокурор е отменил  Постановлението на Софийска градска прокуратура, с което е отказано образуване на производство като неправилно и незаконосъобразно и е указано наблюдаващия прокурор да образува досъдебно производство. Констатирано е, че са налице данни за престъпление по служба и хода на разследването трябва да продължи.

Назначението на г-жа Цанкова за главен секретар на министерството на здравеопазването е станало при намерената на кръстопът от премиера Бойко Борисов министър Анна Мария Борисова,  в нарушение на разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация  при липса на професионален опит за заемане на длъжността, съставяне на неверни документи и манипулация на процедурата, в която Стефка Цанкова лично се самопоканва за участие в манипулирания конкурс.

Къде е сега Стефка Цанкова? Тя заема длъжността главен експерт в Народното събрание, прехвърлена чрез процедура на мобилност под чадъра на Парламента. Нейният съпруг пък заема пост началник на кабинета на  директора на Фонда за лечение на деца в чужбина – друго топло местенце, което незнайно за какво се създава, предвид факта, че „кабинет“ могат да създават само министрите, съгласно Закона за администрацията. Какви ги върши въпросното лице на тази длъжност, след като този пост в никакъв случай не може и не трябва да е политически. Чий пари харчат всички тези активисти на ПП ГЕРБ?

При подобни „калинки“ в здравеопазването, при некомпетентни министри на здравеопазването – определено можем да говорим за тотална кадрова криза, която се отразява най-лошо на българските граждани и пациенти, твърдят още от "Нова алтернатива".