Гигантската черна дупка M87 започва да разкрива тайните си

Астрономите, които показаха първата черна дупка на хората по света успяха да заснемат изображението на магнитното поле, което действа около ръба ѝ, съобщават международните информационни агенции.

Това е решаващ етап за разгадаване на тайните на тези космически чудовища, проличава от проучване, публикувано в научното издание "Астрофизикъл джърнал летърс".

На 10 април 2019 година, свръхмасивната черна дупка в центъра на галактиката Месие /М87/, намираща се на 55 милиона светлинни години, беше показана под формата на тъмен кръг в средата на пламтящо сияние. Историческото изображение беше получено благодарение на международно сътрудничество в рамките на проекта с телескопа "Хоризонт на събитията". Това се оказа най-прякото доказателство, получавано някога, за съществуването на черните дупки. Това са космически обекти с толкова голяма гравитация, че нищо не може да се изплъзне от тях, дори светлината.

Две години по-късно учените от този проект са обогатили знанията си относно този свръхмасивен обект, който може да побере няколко милиарда слънца. В новата публикация е поместена снимка на обекта в поляризирана светлина - като през филтър. Това изображение позволи на астрономите да анализират по-добре физичните явления, стоящи зад фотоса от април 2009 година. По думите на Марти Видал, координатор на проекта, за пръв път е налице онагледяване на предишни предсказания, направени в теоретичните модели.

Поляризацията е осветила структурата на магнитното поле, намиращо се на ръба на свръхмасивната черна дупка. По този начин се е получило точното изображение на нейната форма. Това изключително силно магнитно поле е било в състояние да се противопостави на неистовата гравитация на космическия обект. По думите на астрономите се е получило нещо както равновесна точка между двете свръхмощни сили. Но това е неравна битка, защото в крайна сметка връх ще вземе гравитацията.

Магнитната сила позволява не само да се извлече материя от черната дупка, но и тя да бъде изхвърлена под формата на светлинни потоци с невероятна скорост на най-малко 5000 светлинни години от самата галактика.