5-те нива на тъгата

Понякога ни обхваща необяснима тъга. Не искаме да говорим, не искаме да ходим никъде и не ни се прави нищо. Стоим до прозореца, с чело на стъклото и не разбираме какво става с душата ни: защо ни е толкова тъжно? Защо това се случва на почти всеки от нас?

„Не можете да забраните на птиците да летят над главата ви, но можете да не им позволите да кацнат на главата ви и да свият гнездата си там“, китайска поговорка

Тук не става въпрос за клиничната депресия, която изисква медицинска помощ. Просто тъга. Необяснима, но всепоглъщаща. Просто дни, когато термометърът на настроението ни пада под нулата. Дни, когато не искаме нищо, не вярваме в нищо, не се надяваме на нищо.

Човек може да се опитва да отгатне причините за меланхоличното си настроение колкото си иска, но едно е ясно: тъгата е послание, чиято същност тепърва предстои да разгадаем. И това трябва да се направи веднага – в други дни тази информация ще бъде недостъпна за нас.

Затова трябва да се приеме, че тъгата е нормалното състояние на всеки човек. И това не е всичко: тя има свои собствени нива, в които трябва да се вслушваме повече, защото тази емоция има много важни послания за нас.

1. Тъгата като предупредителен знак

Тъгата не е само чувство, но и значителна загуба на енергия. Чувстваме вътрешна нужда да отстъпим за известно време, да обмислим нещо, да разберем нещо. По правило това състояние е придружено от известна апатия и умора. Това е логично: тялото е включило нов режим за нас. Тази физическа реакция се задейства от сигнали, които идват от мозъка. Той сякаш ни казва: „Прекъснете връзката с всичко, което се случва около вас, фокусирайте се върху вътрешния си „Аз“. Не ни остава нищо друго, освен да се подчиним: трябва внимателно да анализираме това, което ни притеснява и смущава.

2. Тъгата като пестене на ресурси

Физиологът Бернар Тиери изучава тъгата дълги години и стига до извода, че това чувство е близко до хибернация. Преминаваме в „режим на изчакване“, което предполага тишина и самоанализ. Така човек може не само да размишлява над конкретно събитие, но и да не губи енергията си за неща, които нямат никакво отношение към това.

3. Тъгата като грижа за себе си

Психолозите избягват да наричат ​​тъгата негативна емоция. Тъгата не е нито лоша, нито добра. Не е задължително винаги да сте щастливи, нито пък винаги трябва да се страхувате от пристъпите на тъга. Това е просто емоция, която действа като предупредителен механизъм. Тя припомня такива важни неща като необходимостта да спрете за момент, да се вслушате в себе си, да говорите със себе си, да се грижите за себе си, да разберете какво се случва и какво чувствате по въпроса. Само по този начин хората ще могат по-добре да разберат истинските си нужди и потребности.

4. Тъгата като копнеж

Тъгата е много смесено чувство. Тя е някъде по средата между тъга и копнеж. Сякаш нещо ви липсва. С нейна помощ можем да почувстваме по-рязко, с повече острота да видим всичко и да ставанем по-креативни. Потенциалът на тъгата може да се насочи към занимания с изкуство, музика или писане. Това, което е най-изненадващо – ще постигнете много по-голям успех, отколкото ако сте били весели и щастливи. Важно е обаче да запомните, че макар тъгата да вдъхновява сърцето на художника, никой не трябва завинаги да остава в тази страна на копнеж и празнота.

5. Тъгата като стратегия за психологическо развитие

Нашата самооценка и емоционална сила директно зависят от това дали можем да намерим приложение за своя потенциал и таланти. Следователно тъгата е прекрасен шанс да разберем себе си, да разберем какво искаме и как ще се развиваме. Тъжно ви е? Не се разтваряйте в скръбта и самосъжалението си, а по-скоро помислете какво наистина искате. Какво ви спира? Какво можете да направите, за да постигнете целите си? Разбирането на собствените ви емоции и осъзнаването, че сме господарите на собствената си съдба, е основен принос за вашето психологическо израстване. Така че тъгата няма нищо общо с неща като слабост и уязвимост.