Кога и защо хората си омръзват сексуално?

Психоаналитиците и учените невролози са единодушни за едно – сексът е в мозъка. Последните научни изследвания доказват, че либидото наистина се ръководи от нашия мозък. Списание „Бела” събра основните твърдения по темата.

Има сигнали, които не лъжат – учестено сърцебиене, изпотени ръце, разширени зеници. Когато желаем някого, тялото ни го казва. Мозъкът е нашият най-важен сексуален орган, твърдят сексолозите. Най-новите клинични разработки в областта на сексологията доказват това твърдение – мозъкът е органът, който издава заповедите в леглото, а и преди да влезем в леглото.

Но не се лъжете – отново всичко започва от… отношенията с нашите родители, от момента на раждането ни. Онова, на което ни възпитават нашите родители, се записва в мозъка ни, който в даден момент свързва всичко, което като малки ни е карало а се чувстваме добре със… секса.

Когато срещнем сексуален обект, който ни напомня по нещо на нашите грижовни и мили родители (цвят на косата, форма на лицето, мирис), мозъкът ни го асоциира незабавно с нещо, което ни е доставяло удоволствие.

През пубертета за сексуалното желание започват да играят роля хормоните – естроген при момичетата и тестостерон при момчетата. Те подготвят мозъка да бъде внимателен за сигнали, свързани със секса.

Двата пола не са биологично идентични и това също си има своето значение. Мъжът произвежда милиарди сперматозоиди, докато жената – само една яйцеклетка на месец. Когато тя е бременна, енергията в продължение на девет месеца е концентрирана върху плода, който се развива в утробата. Тя знае със сигурност, че това дете е изцяло нейно, и това я кара да се
чувства абсолютно спокойна.

Даваме този пример, за да стигнем до извода, че мъжът никога не е сигурен в биологичното си бащинство. Несъзнателно той се опитва да намери плодовита и вярна жена, за да продължи рода си.

Желанието на мъжа се активизира, ако мозъкът му различи сигнали за потенциална плодовитост и „сериозност“ у жената: плътни чувствени устни, хармонично съотношение между талия и ханш, блестяща коса, едър и стегнат бюст…

Когато жените избират сексуален партньор, те търсят мъж, който да може да осигурява прехраната на потомството им. Мъжкият плътен глас, формата на лицето и излъчваната миризма са водещите критерии, според които представителките на нежния пол правят избор на партньор за секс. С появата на противозачатъчните хапчета започва да се забелязва друг тип сексуално желание. Днес за съжаление жената може да избира да ражда или да не ражда и съответно може да бъде привлечена сексуално и от по-женствени мъже (такива, които отделят по-малко тестостерон), склонни да отглеждат децата, да се грижат за тях.

Съблазняването

е като игра на тенис на маса. Двамата участници си изпращат хиляди „топки“, хиляди съобщения. Информацията се обменя неволно, но мозъкът ни все пак я регистрира. Не си мислете, че не знаете каква точно е формата на тялото на избраника или избраницата си. Може и да не можете да я назовете веднага, но ако помислите, ще успеете.

За да предизвикате желание, трябва първо да бъдете видени. Глас, поглед, форми – ето след какво тръгваме да тичаме в началото.

Следва фазата на одобрение на партньора.

Трябва да загуби гласа, погледа и формата, за да ги пожелаем отново. „Гласът служи да натовари въображението ни с всичко онова, което продължава след края на изречението“ – твърди френският психоаналитик Мари-Жан Соре. По същия начин нечий поглед може да предизвика вълнението ни, като ни отбягва. Гледайки се в огледалото, ние виждаме очите си, но не можем да си дадем сметка за изражението на погледа си. Някои използват външния си вид – начин на обличане, походка, – за да уловят погледа на другия и по този начин да запълнят празнотата от факта, че нямат реална представа за себе си.

Понякога се случва десинхронизация

Ние не се пожелаваме в един и същ момент. На един са му достатъчни три секунди, за да се влюби, докато на друг са му необходими няколко месеца, за да се задейства механизмът му на влюбване било чрез малко хумор, или едно намигване… Ние не сме господари на желанието си, но когато то се появи, стратегиите ни могат да бъдат различни – да решим да поддържаме желанието, да стигнем до края, или обратното, да го потиснем и да не предприемем по-нататъшни действия.

Да не говорим, че в началото жената винаги поставя бариери пред мъжкото ухажване. Тя чувства, когато е обект на нечия страст, когато е изправена пред силно мъжко желание, и чрез отбягването го разпалва още повече.

Мъжът не може да се съпротивлява толкова силно на желанието си, трудно му е да управлява този ужасен пенис, който никога не се подчинява на неговата воля.

Кога хората си омръзват сексуално

„Страстта се изхабява след около три години от началото на връзката. Това, което ни привлича, винаги е новото“ – твърди Люси Венсан, френска сексоложка. Според нея тогава приключва фазата на лудата любов, фазата на заслепението. Очите ни, приковани до този момент от другия, се обръщат отново към външния свят. Мозъчният ни дял, отговорен за изпитването на удоволствие, се стимулира все по-рядко от контакта ни с този партньор. С него започва да ни става скучно.

От психологична гледна точка желанието е заплашено да умре, когато открием, че другият не е идеалът, който сме си представяли. Представата ни за другия се пропуква. Откриваме, че сме желали другия, защото ни е напомнял толкова много на баща ни или на майка ни (е, с тях сексът е забранен!), но че в действителност той е нещо съвсем различно от образа, който нашето желание си е създало за него. „Спри! Той/тя не е твоят баща/майка!“ – ни предупреждава мозъкът.

Как да си отглеждаме страст

Загърбете старите навици. „Желание, което се управлява, угасва“ – категоричен е психоаналитикът Патрик Ламбули. Трябва да минем през „Не знам какво да правя“, да се поставим в ситуация на опасност, да излезем от повторенията, да се опитаме да забравим това, което сме научили, и най-вече да не търсим универсален метод, защото такъв няма.

Не чертайте граници

Желанието се връща, когато загубим представа за пространство и време, както правим, когато сме в отпуска, когато си почиваме. Ако преоткрием либидото си в този момент, това не е, защото то самото е нещо съвсем ново и различно, а защото сме намерили пролуки в нашето съзнание – престанали сме да планираме, да разпределяме пространството, оставили сме се на случайността.

Изненадвайте се

Трябва постоянно да провокираме мозъка си. В условия на продължителна връзка ние изпитваме трудност да привличаме вниманието на другия, ако не променим съдържанието на връзката, отбелязва Люси Венсан. За начало можем просто да сменим любимия си парфюм с някой друг.

Фантазирайте

Трябва да дадем свобода на мисълта ни за секс, да създаваме сценарии. Трябва да приемем идеята, че желанието може би се поражда отвън. Това може да раздразни нас и нашия партньор.