Oткриха неизвестен средновековен кораб, потънал през 13-и век

Близо 800-годишен средновековен търговски кораб е открит в архипелага Фялбака в окръг Бохуслан, Швеция. Останката, дълга около 10 метра и широка 5 метра, е разположена на тинестото дъно в плитък залив недалеч от лодките на летните гости и е открита повече или по-малко случайно от екип археолози от Гьотеборгския университет с група техни колеги на свободна практика. Екипът имал информация за друго корабокрушение от XVII век, но вместо това открил нещо по-ценно.

Според морския археолог Стафан фон Арбин досега във водите на Швеция са открити само десетина потънали кораба от XIII век. Това е не само най-старото откритие в окръг Бохуслен, но и едно от най-старите в цяла Европа, съобщава "Dagens Nyheter".

Фон Арбин добави, че корабът вероятно се е запалил преди да потъне, тъй като в него са открити овъглени предмети. Все още не е известно дали става въпрос за инцидент или за враждебен акт. Не е изключено да става дума за пиратска атака с цел да се получи достъп до стоките на борда.

В първоначалния си вид корабът може да е бил дълъг до 20 метра. Анализирайки дървесината от потъналия кораб, дендрохронологът Аоиф Дейли от Института "Саксо", Копенхаген, успява да установи, че той е построен от дъбове, отсечени между 1233 и 1240 г. Анализът показва не само възрастта на дървесината, но и мястото на произход. Той е изграден от дървета от Северозападна Германия и по този начин е свързан с могъщата Ханзейска лига, на която се пада голям дял от търговията в средновековна Северна Европа и която през Средновековието е контролирала голяма част от търговията в Балтийско море и извън него.

През Средновековието Бохуслен е бил част от Норвегия и по крайбрежието му са се простирали важни търговски пътища, обслужвани от кораби, които са се отправяли от Балтийско море към Британските острови или надолу към континента.

Средновековните моряци не са разполагали нито с карти, нито с компаси и е трябвало да разчитат изцяло на собствените си познания или на местните лоцмани. Те са следвали брега колкото е възможно по-дълго и са избягвали да плават през нощта. Когато се стъмнело, моряците търсели убежище в местните пристанища или защитени заливи като този във Фялбака.