Обвиненията, които най-често чуваме от родителите си

Не знаем как и защо, но вменяването на вина изглежда сякаш се е превърнало в хоби за родителите ни, пише каналът на Ралица Петровa във vbox7. Ето пет неща, за които те редовно ни трият сол на главата:

Все ходиш гол/гола

Тази любима на толкова български родители (а и баби и дядовци) фраза нанася на жертвата двоен удар: намеква, че

1) не си облечен достатъчно топло и ако се разболееш някога в бъдеще, то това си е абсолютно твоя вина (коронавирус да си гледа работата); и

2) дрехите ти са твърде провокативни. Абе, при всички положения – редно е да се засрамиш!

По мое време чакахме на опашка, за да купим банани

Още една фраза, целяща да залее съвестта ни с обилна доза вина. Тук идеята е, че ние – децата на капитализма, не сме минали през соца, когато толкова неща са били оскъдни. Вярно – не сме живели по времето на “бай Тошо” и със сигурност сме много по-привилегировани от родителите си. Благодарни сме за този факт, но да се чувстваме гузни за него не е нито оправдано, нито ще поправи комунистическото минало на България...

На твоите години служех в казармата

Друго нещо, което дядовците и бащите обичат да натякват на децата си, е казармата – дали защото им е било неприятно в нея, или защото смятат, че “в днешно време няма истински мъже”. Бързаме да ги успокоим, че сегашните държавни училища учат на оцеляване в дивото по-добре от всяко военно обучение.

Английския го знаеш по-добре от българския

Има цяла категория бумъри (хора, родени през 60-те и 70-те години), чиято основна радост в живота е да поправят правоговора на събеседника си – особено, що се отнася до чуждици. Те често ни скастрят, че “не говорим български” и че използваме твърде много английски думи. Истината е, че за разлика от поколенията преди, ние израснахме предимно с американска музика и телевизия – така че наистина ли е странно, че речникът ни отразява този факт? И не е ли време да оставим хората да говорят така, както искат?

Представа си нямаш какво ми беше на времето

Искаш ли да се обзаложим? Защото си ми разказвал историите от детството си толкова пъти, че вече ги знам наизуст. Тази мантра сякаш се предава от поколение на поколение и колкото и да не ни се иска да си го признаем, най-вероятно и ние ще го кажем поне веднъж на децата или внуците си.