2 229 5

Дара Екимова разказва съкровената приказка на нейната личност

  • дара екимова-
  • албум

И подробности около дебютния си албум

Дара Екимова е едно от лицата на съвременната поп музика. Стъпва на музикалната сцена още като ученичка и няма намерение да слиза от нея. Името ѝ засиява в индустрията с песента ѝ "Sagapao" и продължава да се изкачва по стълбата на успеха с парчетата "Война", "Последен дъх", "Бягам", а преди броени дни издаде първия си кратък албум "Недей да ме будиш", който слага точка на един период от живота ѝ и дава началото на нов. Дара Екимова разкрива какво е в ума и душата ѝ и разказва съкровената приказка на нейната личност, запечатана сред нотите на дебютния си албум, пред dir.bg.

Провокирана от заглавието на албума ти, искам да те попитам от какво не желаеш да те будят?

Албумът се казва "Недей да ме будиш", защото във всички песни го има мотива за съня. Като ученичка мое голямо вдъхновение беше предметът "Български език и литература" и оттам заобичах писането, а една от любимите ми теми беше тази. Всъщност това, от което не искам да ме будят в ЕР-то, е реалността, която имам в съня си. Тя не може да съществува в истинския живот, а само когато сънувам.

Какво има в сънищата ти, което го няма в реалния свят?

Най-малкото има взаимодействие между двама души, което не може да съществува в истинския живот. Например в "Недей да ме будиш" (песента), която носи заглавието на ЕР-то, се пее: "Открадни ме насън и недей да ме будиш. Като в хипноза искам в теб да потъвам."

Какво те подтикна да създадеш този кратък албум (EP)?

Той затваря един период в моя живот. В него разказвам истински истории, които са ми се случили, и вдъхновението идва оттам. За мен писането на песен е най-естествения начин да разкажа това и да го извадя от себе си. Всички тези парчета, включително "Бягам", се обединяват в една сюжетна линия, която ми се случваше в един период от време.

А самите песни имат ли някаква хронология в живота ти?

Да. Първо е "Бягам", после е "После ще му мислиш", след това, може би, е "Недей да ме будиш" и последна е "Пулсът горе", ако трябва да ги наредя. Така върви историята, но с течение на времето и другите хора, които имат удоволствието да слушат музиката ми, сами ще навържат всичко. То е като един пъзел.

Мисля, че на "Пулсът горе" ѝ личи, че е последна, тъй като, съдейки по текста, ми се струваш "по-освободена".

Нека просто кажем, че там реалността вече съществува и действието се развива в сегашно време.

Казваш, че с него показваш най-дръзката си страна, която публиката ти не е виждала преди. Какво досега те е спирало да бъдеш дръзка?

Може би самият път, който имам да извървя като артист и като човек към себе си. Някакси като по-малка бях по-срамежлива, не знаех как да изразявам това, което чувствам. Всъщност към днешна дата мога да кажа, че не се притеснявам да застана пред камерата и да се видят дори "най-грозните" ми страни, тоест емоцията, когато ме боли, вътрешния ми свят... Във видеото на "После ще му мислиш" има много от него, както от и начина, по който се чувствам.

Поздравявам те за режисьорския ти дебют в "После ще му мислиш"! Смяташ ли да продължиш с тази нова роля и в следващите ти видеа?

Да бъда режисьор беше една нелека задача и всъщност цялото ми вдъхновение, визуалният свят, когато става дума за режисура, идват от Бойко Щонов, с когото работя по принцип. Той е режисьор на немалка част от клиповете ми и аз съм щастлива, че екипът, с който си сътрудничим, ми се довери и повярва в идеята ми. Няма да лъжа, беше си стряскащо. Истината е, че когато са ми се случили истински неща и съм толкова вдъхновена картините сами идват в главата ми и беше най-естественото да режисирам видеоклипа. Просто исках да кажа някакви определени неща, които може би аз съм видяла по най-точния начин. Бойко Щонов много добре ме разбра, тъй като той монтира клипа и сложи всички специални ефекти, които виждате.

Видеото представлява една динамична палитра от емоции. Забелязва се голямото присъствие на червеното, бялото и синьото. Имат ли те някаква символика в клипа и за теб?

Със сигурност имат, тъй като в сюжетната линия на песента и на видеоклипа има образи. Образите носят определен профил. Когато нося бяло, това символизира мир и невинност. Точно тогава другите образи са в ярки или по-тъмни цветове, които символизират тяхната характеристика в сюжетната линия. Червеното като светлина символизира тайнствеността, тази енигма, която съществува като мотив в цялата песен. Има загадъчност, има кадри, които бързо минават в червено - те са интимни кадри, където не знаеш какво точно се случва, дали е истина, дали е някакъв сън или хипноза. Не се знае. Щастлива съм, че Али Вергова също участва, защото тя има една много важна роля и тя е на другото момиче.

А ефектът "glitch", който предава лекото ретро усещане?

Той е похват, който сме използвали в ефектите на видеоклипа, тъй като аз го харесвам. Мисля, че няма свръх дълбоко послание сам по себе си, а е просто една стилистика.

Възможно ли е и в чувствата си човек да даде на късо?

Това е много хубава метафора. Според мен, когато си влюбен е неизбежно да изгубиш разума си дори за малко, защото ти обичаш много силно и емоцията е неконтролируема. Да изгубиш контрол, означава да загубиш разума си, но няма нужда от това, защото после се учим от грешките си.

Как реши да поканиш Тино и Прея като твои дуетни половинки?

С Прея започнахме да работим по... не съм сигурна кое беше първо, "Бягам" или "Пулсът горе". Събрахме се да работим заедно в студиото и съвсем естествено се роди "Пулсът горе" като дуетно парче, което чакаше своя ред доста дълго време. Много съм щастлива, защото някакси има страхотна симбиоза помежду ни. Тино е страхотен автор и творец и аз откривам все повече от него в това, което прави и в музиката му. Има красив ум, ако мога да кажа така. Ние двамата сме различни, присъстваме на различни сцени и е много интересна хармония между два различни аспекта на поп музиката, защото според мен той също се стреми да прави поп музика. Много неочаквано се случи "Недей да ме будиш", но пък смятам, че резултатът от съвместната ни работа е добър. Много съм щастлива за песните с Прея и Тино, защото откриха нов свят в мен.

Това значи ли, че можем да очакваме повече общи проекти между вас тримата?

Ако зависи от нас - със сигурност! В тази комбинация много лесно работим, наистина, но трябва да работим върху авторската си самостоятелна музика. Според мен оттук нататък ни предстои много съвместно писане, пък ще видим дали ще пишем за Тино, за мен или за Прея. Аз много искам да работя с тях генерално.

Ще върна лентата назад, към самото начало. Как въобще пожела да се занимаваш с музика?

Много естествено стана. Просто един ден си казах: "Искам да напиша авторска песен, искам да имам собствена музика". Със сигурност баща ми е голямо влияние в това отношение, тъй като ме вдъхновява това, което той е създал и е оставил след себе си. Но истината е, че имах вътрешната нужда да разкажа лична история, да разкажа нещо свое.

Имала ли си и имаш ли свой идол в музиката?

Със сигурност, когато бях малка, много често съм гледала вкъщи концерти на Бионсе, на Майкъл Джексън, на Джъстин Тимбърлейк и още много други изпълнители. Вдъхновявала съм се и съм си пеела в стаята. Реално в главата си изнасях концерти в най-големите зали в САЩ, например, това беше детската ми мечта. Единственото, което се променя, колкото повече пораствам, е, че вече не е идолизиране. Вече имам реална преценка, уча се от любимите си изпълнители и взимам това, което мога. Например The Weekend е абсолютен образец за това как можеш да изградиш една история и тя да те докосва. От друг изпълнител мога да взема вдъхновение за присъствието му на сцената, за начинът, по който се движи, и техниката му на дишане. Тоест, цялата музика, която слушам, ме вдъхновява в различни аспекти за това, което аз искам да правя и до днес.

Един от коментарите под последното ти видео казва, че си българския и женския еквивалент на The Weekend. Как те кара да се чувстваш подобно твърдение?

Аз винаги съм казвала, че хората много по-лесно възприемат нещо, когато си правят асоциации. За мен, като някой, който тепърва навлиза в индивидуалността си и се чувства по-уверен в своята индентичност, не винаги приемам сравненията като комплимент. Но когато става въпрос за изпълнители от световна величина, естествено, се чувствам супер щастлива, че това е първото нещо, което излиза като асоциация в главата на зрителя или слушателя. Вярвам, че колкото повече път извървявам, толкова повече ще я има пък асоциацията: "Виж, тя прилича на Дара Екимова", но има време до тогава.

Когато правeше първите си стъпки в музикалната индустрия, очаквала ли си да постигнеш успеха, който постигаш днес?

Искам първо да ти благодаря за големите думи! Аз още не съм постигнала и на половината от това, за което съм мечтала. Със сигурност съм сбъднала голяма част от детските си мечти, но имам още много, много да вървя. Още е много рано да кажа: "Постигнах успех". Щастлива съм, че има хора, които слушат музиката ми. Щастлива съм, че има някой, който дори да си купи билет за мой концерт, да дойде и да ме слуша на живо. Това е толкова важно, когато се замислиш, че ние сме толкова малки спрямо цялата Вселена. Винаги обичам да си ни представям като едни малки частици и някъде там моята музика съществува, има кой да я слуша и в моя малък свят хората идват да ме слушат на живо и аз им пея. Това е толкова яко и съм толкова благодарна за това! А това, че имам вдъхновението и възможността да работя със страхотни хора, да пиша и да изразявам това, което чувствам чрез музика... Това е най-великото нещо на света за мен.

Работиш с Искрата от самото начало на кариерата ти. Как се запознахте и как решихте да работите заедно?

Бях голям фен на музиката му, още откакто бях по-малка и смятам, че е страхотен творец, поет, продуцент, музикант... Един ден просто му написах един много официален имейл, в който му казах нещо от сорта на: "Привет, аз съм едикоя си, занимавам се с пеене и много искам да работим заедно". (смее се) Той беше много впечатлен от начина, по който съм го написала. Обичаме да се шегуваме, че сме се впечатлили на първо място от грамотността на другия. След това започнахме да работим заедно по първото си общо парче - "Sagapao", в което имаше една свободна част и го питах: "Защо не влезеш тук?" Оттогава успяхме да създадем и приятелство. Работата ми с Искрен е много важна, той е абсолютен гений.

Какво те вдъхновява да правиш музика?

Личните истории, които преживявам в моя живот. Те ми носят едно неизменно вдъхновение, когато пиша.

Наблюдава се една тенденция младите изпълнители да пеят повече на английски, отколкото на български. Какво те кара да избираш родния език в своите текстове пред чуждия?

Всъщност моите първи парчета бяха на английски, но мисля, че много повече усещам това, което искам да кажа, когато го пиша на български. Не става въпрос за това да изпълнявам чужда песен на чужд език. Когато пиша на български го усещам правилно и истинско. Истинско предизвикателство е да пишеш на български, между другото, защото е много трудно да кажеш много неща с малко думи. Българският език си има богатство и смятам, че текстописците трябва да бъдем по-дръзки в използването на различни неща от клишетата. Искам да чуя по-смели текстове, защото българският език е богат на най-различни думи.

Освен "За теб", пиано версията на "После ще му мислиш" и акустичната версия на "Sagapao", в дискографията си нямаш други балади. На какво се дължи това?

Когато работим по песен, отделяме много време, за да я доизкусорим. Именно заради това, че работим много месеци върху едно парче рядко успяваме да направим голям обем от музика по едно и също време. Ще дойде ред и на баладите. То не става самоцелно. Трябва да имам какво да разкажа и да знам, че искам да усетя определени инструменти.

"За теб" е една много лична песен, тъй като е посветена на баща ти - Димитър Екимов-Дими. В нея го питаш дали се гордее с теб. Днес можеш ли сама да си отговориш на този въпрос?

Честно казано, все още не. Той е моят "помощник" в това аз да се видя отстрани. Това е много важно за мен и гледам постоянно да го правя. Не искам да се самозабравям, не искам да ставам "кон с капаци". За мен е много важно да мога да погледна отгоре на себе си или отстрани на себе си. Постоянно си задавам този въпрос, дали се гордее с мен. Мога само да се надявам, също както и че ми се поскарва за някои неща.

Много изпълнители създават музика, за да предадат послание или да изразят чувствата си като теб. Обаче имало ли е момент, в който да си използвала музиката повече като броня, с която да се предпазиш от света?

Когато съм била слаба съм писала, че съм била слаба. Истината е, че не на всички им е лесно да се отъждествят с песен, в която трябва да се самоанализират, да признаят, че са слаби. На мен също не ми е лесно, но както ти казвам от самото начало, аз трудно успявам да скрия истинската емоция в себе си и когато съм слаба, аз казвам, че съм такава. Например във "Война" пея: "Трябваше да бъда умна и да се пазя, а не да ти се доверявам". Признавам, че съм направила грешка, от която съм се опарила. Същевременно всяка монета има две страни. Въпреки моята загуба в битката, спечелила съм във войната, така че много важни са уроците, които научаваме.

Славата равна ли е на щастие?

Мразя думата "слава". Много ми е трудно да ти отговоря на този въпрос. Да кажем, че това да си популярен носи огромни последствия със себе си и, разбира се, понякога е страхотно хората да могат да достигат до музиката ти, както и тя да достига до хората. Обаче, от друга страна, понякога искаш да се запазиш, което е невъзможно, защото влизаш и четеш (коментари), няма как да се спасиш. Някои думи нараняват все още, но няма как. Ти си публично достояние, едва ли не "хляб и зрелища" и хората имат нужда да коментират, защото нямат причина да те пазят. Даже напротив.

Какво би посъветвала изпълнителите, които правят първите си крачки в музиката и младите хора, на които им предстои да изберат този път?

Бих ги посъветвала да бъдат истински, да се научат да се обичат такива, каквито са, да не се опитват да се преправят, защото смятат, че нещо трябва да бъде такова. Много е важно да бъдат естествени, да кажат това, което имат да кажат, да се учат, да се стремят да бъдат по-добри, да четат, да полагат усилия и да се вдъхновяват от хората, с които работят.

Това са наистина прекрасни и полезни съвети, които със сигурност биха били от полза на бъдещите ти колеги. И последен въпрос: Kакво да очакваме от теб в бъдеще?

Още музика, със сигурност. Надявам се все по-смело да заявявам и разкривам себе си и се надявам да бъда още по-добра, когато съм вдъхновена. Тоест да мога да разкажа историята още по-добре, така че тя да стигне до нови слушатели - хора, които да се припознават в нея.


Поставете оценка:
Оценка 2 от 4 гласа.

Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Дарчето

    15 0 Отговор
    И майка й подлудиха целия квартал на времето от купони.

    Коментиран от #2

  • 2 681

    8 0 Отговор

    До коментар #1 от "Дарчето":

    Ама оргии или обикновени купони. Плющеше ли се яко? Недей да ме будиш... остави ме да живея в измисления си свят.
  • 3 Михайлов

    8 0 Отговор
    Спусни мост към по старото поколение-Изпей някоя хубава и незабравима българска песен и тя ще те изстреля на върха!
  • 4 реване

    7 1 Отговор
    Заявявай и се разкривай повечко,като захвърляш дрехите и бельото си,скъпа,когато си вдъхновена!
  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.