Учени нищят самоубийствената размножителна стратегия на северната торбеста котка

Да се размножиш и да умреш - за северния куол, известен още като северна торбеста котка, възпроизводството е равнозначно на смъртно наказание. Особеността на този малък бозайник от семейство Торбести мишки от Северна Австралия е, че е "семелпарно", което означава, че се размножава еднократно, преди да умре, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

Точната причина за тази смърт обаче остава загадка за учените. Изследване, публикувано в сп. "Роял съсайъти оупън сайънс", повдига частично завесата: мъжките буквално се изтощават при съвкупление с женски, до степен да застрашат самото оцеляване на вида.

За да получат доказателство, изследователите са поставили устройства за проследяване на седем мъжки и шест женски торбести котки на остров Груут Айлънд край бреговете на австралийската Северна територия.

След 42 дни се е оказало, че мъжките са много по-активни и проявяват по-голямо усърдие от женските, които могат да преживеят до четири размножителни сезона.

For male northern quolls, sex is a death sentence. https://t.co/LktvooTtS5

— ABS-CBN News Channel (@ANCALERTS) February 1, 2023

И докато женските екземпляри прекарват една четвърт от времето си в почивка, мъжките "бездействат" през едва 7 процента от времето, казва ръководителят на изследването Джошуа Гашк от Университета на Съншайн Коуст, щата Куинсланд.

Механизмът на действие се оказва различен от този, засягащ торбестата мишка (антехинус) - друго еднократно размножаващо се животно, но много по-малко от куола, което е податливо на вътрешни кръвоизливи и инфекции, причинени от стреса по време на размножителния сезон.

Според изследователите оцеляването на северния куол е поставено на карта, особено след като бозайникът е подложен на натиск от инвазивни видове като жаба ага, котка и лисица.

Въпреки това, тъй като видът използва тази т.нар. самоубийствена стратегия за размножаване от хиляди години, той би трябвало да извлича полза от нея, отбелязва Джошуа Гашк. Всъщност на остров Груут Айлънд, където няма нито жаби, нито котки, северният куол се справя много по-добре.

Специалист от Университета на Куинсланд, който не е участвал в изследването, го определя като "значимо". За Ейдриън Брадли френетичната сексуална активност на антехинуса е "неустоим отговор" на отделяните от женската феромони. Свързаната с това загуба на тегло се оказва фатална за този вид, чиито представители са по-малки.

За по-големите торбести котки обаче все още не може да се направи категорично заключение защо някои мъжки екземпляри не преживяват размножителния период.