Кои са най-хладните места в града в големите жеги?

Последната седмица беше рекордна по отношение на високите летни температури, но се оказва, че най-горещите дни от лятото още не са преминали напълно. Метеоролозите прогнозират, че през следващите дни често ще усещаме влиянието на т. нар. градски топлинен остров. През летните дни и нощи градовете често са по-горещи от селските райони поради ефекта от градския топлинен остров, пише Meteo Balkans.

Как се образува “градски топлинен остров"?

Градският топлинен остров (urban heat island) е явление, при което градските райони имат по-високи температури в сравнение с околността. Това се дължи на различни фактори, свързани с урбанизацията и застрояването.

Повечето сгради през деня се нагряват и след това започват да отделят тази топлина. Автомобилният трафик също допринася за повишаване на температурите. Освен това старите блокове имат бетонни покриви от черен асфалт. Те се нагряват много от слънцето и поглъщат още повече топлината. Големите паркинги също задържат високи температурите.

Повечето изследователи са единодушни, че главен принос внася липсата на растения, които да снижават температурата от изпарения. Със заменянето на растенията с железобетон и тухли, температурата расте.

Истинската прохлада не идва дори през нощта. Особено в големите градове, разликата от градският център и околностите, може да надмине 5-6 градуса по Целзий.

Градските топлинни острови се формират поради следните причини:

Застрояване и инфраструктура: Големите количества асфалт, бетон и други топло-проводни материали, използвани в градската среда, задържат и излъчват топлина, като така повишават температурата на въздуха. Сградите и покривите, които задържат топлината, също допринасят за градския топлинен остров.

Изкуствени източници на топлина: В градовете има много източници на топлина като промишлени зони, отоплителни системи, фабрики, автомобили и други. Тези източници генерират значително количество топлина, която се задържа във въздушния слой над града.

Обеззеленяване и намалена растителност: Градовете често имат по-малко зелени насаждения и паркове в сравнение с околната селска местност. Растителността е важна за естественото охлаждане чрез евапотранспирация (процесът на изпарение на вода от растенията). Липсата на растителност води до задържане на топлината и повишаване на температурата в градската среда.

Градските топлинни острови имат редица последици върху градската среда и живота на хората. Те включват повишен енергиен разход за охлаждане на сградите, засилване на замърсяването на въздуха, увеличена топлинна нагрузка върху хората, промени в микроклимата и др.

За справяне с градските топлинни острови се предприемат мерки като зелените покриви, увеличаване на зелените насаждения и парковете, използване на светли материали за покриви и настилки, стратегии за енергийна ефективност на сградите и устойчиво урбанизиране.

С други думи, в сравнение със Софийското поле, столичани живеят върху „котлон".

Има ли решение на този проблем?

От намаляването на работата на климатиците и друга техника няма да има голям ефект, тъй като антропогенната топлина не е най-главният фактор. Голяма ефективност играе конвекцията.

Специалистите смятат, че е необходимо да се засили отражателната способност на сградите, например с плоски покриви в бял цвят и повече тревни площи.

Всички можем да изпитаме сами ефекта от зеленината: През лятото отидете в Борисовата градина, ако сте от София или в най-големия парк на града, в който се намирате и ще забележите, че там температурата е с 3-5 градуса по Целзий по-ниска.