Днес ще ви разкажем историята на едно вкусно изкушение - халвата. Ще разберете как тя се е наложила по нашите земи и се превръща в истински символ за един български град. За повече информация на темата, прочетете следващите редове.
Историята на халвата по нашите земи
Приема се, че халвата е била създадена в древна Персия и след това постепенно се разпространява в Близкия изток. Тя стига до Източна Европа, следвайки възхода на Османската империя през XIV, XV и XVI век. По нашите земи се смята, че това сладко изкушение започва да се налага чак през XVI век. Така поне пишат пътешественици, които са преминавали през българските земи.
Яхнаджийници и бозаджийници
Интересното е, че османските власти явно се опитват да популяризират това сладко изкушение, като държат цената ниска и достъпна за населението. Затова в почти всички градове има майстори по халва, които освен халва приготвят и боза. Това довежда до изразът "халваджия за бозаджия", защото първоначално двете лакомства се произвеждали от едни и същи хора и едното изделение подпомагало консумацията за другото.
Кой е градът на халвата в България
Отговорът на въпроса е град Ябланица. Интересно е, че популярността на града като столица на халвата настъпва много след Освобождението и е свързана с един конкретен човек - Иван Стефанов Богоев, известен като Иван Сладкаря. Той е родом от Прилеп(Македония), където усвоява умението за изработване на сладки деликатеси като халва, локум и различни бонбони. След опити да започне собствен бизнес в София в началото на XX век. Той се оказва неуспешен и той се мести из няколко населени места, като най-накрая се установява в Ябланица около 1930 година. Тук Иван Богоев не само продължава да развива сладкарските си умения, но и добавя към асортимента си местното бяло ябланска сладко, което прославя и развива. Бизнесът му процъфтява в Ябланица, където той успява да си създаде сериозна популярност.
Кога се появява популярността на Ябланската халва
Това се случва по-късно. Ябланица е една от първите важни спирки по автобусния маршрут между София и Варна, пише actualno.com. След промените през 1944 г., местните власти решават, че не бива да прекратяват производството на халва в Ябланица, а по-добре да го преобразуват в държавно. По този начин се стъпва върху разработената основа от Иван Богоев и към него се добавя подходящото местоположение на Ябланица. По този начин, градът става задължителна спирка за всички пътуващи между Варна и София и става известен като "градът на халвата". Нещо, което нашите читатели над 50 години със сигурност си спомнят много добре!
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 разбира се
Коментиран от #4
17:53 02.03.2024
2 Е кой
18:00 02.03.2024
3 един от стадото
18:03 02.03.2024
4 ганю
До коментар #1 от "разбира се":
по скоро на други работи са ги учили бейоветеа кадъните са тези дето готвят не бейовете
18:16 02.03.2024
5 Неразбрал
18:26 02.03.2024
6 Халвата
19:00 02.03.2024
7 Соваж бейби
Коментиран от #8
00:10 03.03.2024
8 един от стадото
До коментар #7 от "Соваж бейби":
сигурно имаш в пред вид бялата халва, с ядки или без. Да, не е и тук много популярна, но се купува основно на заговезни/сирни/ прошка. Нареждат се малчуганите под лампата, че и по големи за калабалък, връзва се конец горе, а на края му парче от бялата халва. Всички в кръг долу на пода, ръцете отзад и най възрастния върти. С уста трябва я хванеш. Джюмбюш става иначе, забавно е. Е, най малкия печели винаги. Не сте ли го правили тук. А за другата халва/тахан/ има и приказка. Праща майстора чирака да купи пирони, а той, ако няма пирони, да купя ли халва..07:18 03.03.2024
9 Я го знам !
17:24 03.03.2024