Историк: Цар Самуил е бил отровен

Цар Самуил е държавник и воин, който успява да обедини България и да разшири нейното влияние в Югоизточна и Централна Европа. Той е един от най-великите български царе и това се доказва от ромейските летописи.

При Траянови врата той успява напълно да разгроми ромеите. Спорни са свидетелствата за загубите, които претърпява при Сперхей и Скопие, тъй като в тях се споменава за една и съща грешка, нетипична за воин от ранга на цар Самуил.

Това заяви историкът Емануил Гавелски, който е автор на изследването "Крепостта Траянови врата“ пред БГНЕС.

Свикнали сме да възприемаме битката при Ключ като трагедия, но има достатъчно аргументи, доказващи, че това въобще не е така. Не може да говорим за завладяване на България, от страна на Византия, а по-скоро за доброволно приобщаване.

В книгата си Емануил Гавелски се опитва да докаже, че това, което знаем от учебниците по история за времето на цар Самуил, е по-скоро изкривяване на историческата истина.

"В моята книга съм споменал битката при Траянови врата (17 август 986 г.), като специално внимание съм обърнал на един от най-великите български владетели – цар Самуил. Неговата личност наистина е стояла в съзнанието на българите векове след смъртта му.

Затова достатъчно ясно свидетелства изворът на Йоан Ставрики, който казва: "Онзи прочут Самуил, който и досега е в устата на българите“. Друг такъв извор е хрониката на Никон Метаойте, който казва: "По онова време управляваше Самуил – ненадминат по сила и храброст“.

Виждате това е само малка част от ромейските извори, който дават суперлативи за личността на цар Самуил. Тоест, ние имаме Самуил като един велик стратег и войн, което е доказано. Това се потвърждава от изворите на ромеите и точно тук правя моето изследване, защото този велик стратег и воин, не само е по някакъв начин в нашата историография недооценен, но му се приписват неща, които надали са се случили“, категоричен е историкът.

На фона на този величествен образ на българския цар, изграден не от друг, а от византийските летописци, изследователят започва да подлага на съмнение други части от историята.

"Ако говорим за битката при Траянови врата, разгромът на ромеите е пълен, цар Самуил се изявява като стратег и воин от голям мащаб. И сега стигаме до битката при река Сперхей през 996 или 997 г., според различните датировки. След като Самуил разбива при Траянови врата ромеите, няма сила, която да го спре на Балканите.

Той стига почти до Константинопол и възвръща всички български земи. Във всеки случай, той прави поход до Пелопонес, където възстановява българската власт. Но, когато се връща, се казва, че в Южна Тесалия при Сперхей, реката е била придошла, срещу него се е движила войската на Никифор Уран, а българската войска е станувала на другия бряг.

Казва се в хрониката на Скилица, че Никифор Уран намира брод през реката и унищожава напълно българите. Сега нека си зададем въпроса: Може ли личност и стратег от ранга на Самуил да не вземе елементарни предохранителни мерки, за да защити лагера си? Да пусне отряди, които да следят какво прави войската на врага му, той все пак не е отишъл на почивка.

Той знае за присъствието на враговете му отсреща и не би могъл да си седи спокойно. Аз лично просто не вярвам, че това нещо се е случило, но нека да дам още едно потвърждение на моите думи. През 1003 г. при река Вардар му се случва (на Самуил) абсолютно идентичния случай. Пак реката е придошла и пак Самуил е обкръжен и българите са унищожени.

Кажете ми, може ли воин от ранга на цар Самуил да допусне това веднъж, камо ли два пъти – да не си вземе поука и българите да бъдат унищожени? Същото се случва, някакъв вид обкръжение, и при Ключ.

Мисля, че ако въобще има такава загуба, има мултиплициране на тази загуба във времето и пространството. Може би става въпрос за грешка при препис, може би е нещо умишлено, но това нещо не отговаря на личността на цар Самуил“, подчерта Гавелски.

Той обърна специално внимание на битката при Ключ, която българската историческа наука представя като съкрушително поражение, поставящо началото на края на Самуилова България. Историкът обаче сподели алтернативна гледна точка и по отношение на тази паметна битка.

"При Ключ имаме дълбоко ешелонирана защита, изградена от цар Самуил, защото се казва, че през тази долина, по поречието на Струмешница, император Василий ІІ навлиза в България. Същото е било и през лятото на 1014 г. Василий събира войска опитва се да влезе в Българи и среща една непреодолима преграда. Такава е била изградена между планините Огражден и Беласица – в най-тясната част на прохода, по поречието на Струмешница – както казахме дълбоко ешелонирана защита.

Изграден е вал, направен е окоп, дървена ограда, имаме нещо като форт (това, което се води Самуиловата крепост), където е бил щабът на войската. След като Василий се опитва, той не може да премине през тази защита и фактически неговата атака се оказва абсолютно безуспешна. Тук пак стигаме до хрониката на Скилица, който казва, че Никофор Ксифий дава предложението да заобиколи българите.

Беласица е доста стръмна планина и е трудно да бъде заобиколена, логично е българите да са сложили отряди за възвестяване, които да съгледат дали няма да бъдат обкръжени, защото, когато правиш такава дълбоко ешелонирана в тясно място защита, трябва да предположиш, че, когато някой не може да премине от там, ще се опита да те заобиколи.

Аз абсолютно изключвам Самуил да не е взел тези предохранителни мерки, така че да бъде обкръжен“, обясни авторът на "Крепостта Траянови врата“.

Той не само изключи цар Самуил да е допуснал една и съща фатална грешка за трети път, но стигна по-далеч, като заяви, че в битката между Беласица и Огражден, победата е била на страната на българите.

"Хрониката описва, че отрядът на Ксифий успял да заобиколи българите и последвало тотален погром. Ако приемем, че това се е случило, по-късно войските на Василий достигат до Струмица, там е основна част от българската войска. Императорът обсажда града, но не може да го превземе. И тук идва моментът, в който той пуска Теофилакт Вотаниат, неговият любимец, с една елитна част от войската да му разчиства пътя от българските застави.

Тук можем да попитаме: Къде е победата на Василий, ако българите все още се държат и са заобиколили ромеите отвсякъде? Василий не може да превземе Струмица и ако той е победител, защо трябва да му се разчиства път, за да бяга или да се изтегля към Солун? Идваме и до продължението на историята. Теофилакт Вотаниат е пропуснат от българските застави да премине донякъде и на връщане цялата му войска е унищожена, а лично той е убит от сина на цар Самуил.

Василий виждайки какво се случва, разбирайки, че от обсаждащ може да се превърне в обсаден и да му се повтори случаят от Траянови врата, събира наличните си войски и тръгва да се изтегля. Той стига до Мелник и с уговорка градът му е предаден. С чиста съвест мога да кажа едно – при Ключ имаме всичко друго, но не и ромейска победа.

В най-лошия случай имаме патова ситуация, но спокойно мога да кажа, че с оглед на всички тези събития, българите побеждават. Те спират Василий, една голяма част от армията е унищожена и той напълно безсилен се връща на Беломорието в Мосинопол.

С оглед на казаното до тук не виждам къде е победата на ромеите, след като Василий се изтегля. Нито стига до Охрид, нито стига до Воден – до никъде не стига. Той се изтегля на Беломорието, което е абсолютно ясен знак, че той не побеждава, напротив“, твърди Гавелски.

Опирайки се на малко познати исторически извори той даде контрааргументи на още една трагична сцена заседнала в националната ни памет, а именно ослепяването на самуиловата армия. Историкът даде други примери за смъртта на владетели от Първото българско царство, които показват интересна тенденция и може би дават алтернативна версия за смъртта на цар Самуил.

"Цар Самуил наистина умира към края на годината – септември или по-скоро октомври – но надали, защото вижда хиляди ослепени войници, защото, ако въобще имаме ослепяване, бройката е абсолютно фантастична.

Искам да прочета част от моята книга, много интересен извор, който се споменава, но никога не се цитира и се неглижира от българската историческа наука. Той е на съвременника на цар Самуил Адемар Очебан, който е монах от Аквитания и много ясно казва как царете на българите – Самуил и Аарон, са били убити.

И сега мога да ви прочета самия извор в подкрепа на моите думи за това как умира цар Самуил и как действа император Василий ІІ, когато се чувства безсилен и тук искам да допълня нещо много важно. Дукленският презвитер казва: "Самуил така разбил ромейската войска, че докато бил жив ромеите не смеели да пристъпят до България“.

Как се връзва това с всичките неща, които се изучват сега? Дори да приемем, че имаме някаква трагедия, което аз абсолютно не допускам, забележете, че почти 5 години след смъртта на Самуил, България е "присъединена“, а не "покорена“, защото има сключен договор.

Нека ви прочета самия цитат: "По същото време българите подновили войната и твърде много опустошили Гърция. Силно разгромен пред тях, император Василий дал обет пред Бога, че ще стане монах, ако ги подчини на ромеите. Воювайки с тях упорито, в продължение на 15 г., той бил победен в две големи сражения.

Най-сетне, след като българските царе Самуил и Аарон били убити – не в открито сражение, а чрез гръцка хитрост – той завладява цялата им земя, разрушил най-силните им градове и крепости и навсякъде в тях поставил ромейски гарнизони и като бил дал обет, за напред, до края на живота си, бил облечен в монашески одежди отдолу, въздържал се от удоволствие и месна храна и отгоре носил императорската дреха“.

Изворът е изключително ценен по няколко начина. Първо той казва: "царете на българите“ и по този начин напълно изключва братоубийството. Изворът говори за Аарон като съцар на Самуил, което е стара българска традиция, която е позната от много старо време. Обикновено това се прави, за да няма сътресения във властта – ако единият умре, да може другият веднага да се възцари.

Василий е успял, по някакъв начин, да отрови и двамата. В българската история имаме много примери за отравяне на владетели. Аз съм го дал като пример в книгата си, но какво става със Симеон? Тогава, когато напълно е обградил като цар на българите и ромеите, отвсякъде Константинопол, скоропостижно умира при неизяснени обстоятелства.

Казва се, че му е направена магия, като е отрязана главата на неговата статуя в Константинопол. Това е малко встрани от темата, но питам какво прави статуя на Симеон в Константинопол. Това е единият пример.

Крум Страшни, когато вече е пред вратите на Константинопол, подчинил е напълно ромеите и в един момент скоропостижно умира. Ето ви и Самуил и Аарон.

Даже и самият Скилица дава пример, че той (Самуил) като видял някаква върволица от, за мен несъществуващи ослепени, той тогава припаднал, пил вода и малко след това починал, така че може би и тук индиректно се говори за отравяне. Виждате, че когато не могат със сила да победят непобедимия, ромеите действат задкулисно, явно с отравяне“, заяви историкът.

Гавелски изложи своя прочит и за фактическия край на Първото българско царство, настъпил при самуиловите наследници – царете Гавраил Радомир и Иван Владислав.

"Едно нещо не може да се отрече на император Василий ІІ – бил е много упорит. Това го доказва и историята му, но повечето му кампании са без особен успех. Гавраил Радомир, синът на цар Самуил, е бил изключителен войн, това го казват всички. За него Дукленският презвитер казва, че до такава степен е победил Василий, че е стигнал чак до Константинопол.

Хич да не сме толкова крайни, Гавраил явно доста успешно е водил войната срещу Василий и императорът не е могъл да постигне нищо, докато е бил жив българският цар и хоп, пак стигаме до някакъв вид отравяне. Тук пак имаме едно разминаване. Определено Василий е действал чрез някой българин от знатен род, но определено това не е братовчедът Иван Владислав.

Малко по-късно самият Владислав сяда на трона. Казва се, че е убит в битка при Драч. В крайна сметка фактът е един – че след смъртта му Пресиян продължава да води така да кажем войната срещу Василий.

Василий през това време (по времето на Иван Владислав) започва да постига малко по-големи успехи. Но, нито успява да превземе Перник, където два пъти е победен, нито по-голяма част от българските земи, България все още има достатъчно мощ и сила да се съпротивлява.

Българите нито са победени, нито са докрай сломени и това не се случва до 1019 г. Знае се, че Охрид се предава доброволно, след като явно имало договорка. Царица Мария и патриарх Дамян пускат Василий вътре. След като се сключва договор с престолонаследника Пресиян II, всички заедно отиват да живеят в Константинопол, а Кракра Пернишки предава 35 крепости, като запазва абсолютно властта си над цялата тази зона.

Имаме сключване на договор и сливане на българския елит с ромейския, но нямаме военни победи на Василий. Да, той прави усилия, явно по времето на Иван Владислав става по-силният, но все още българите не са сломени. Сключва се договор и най-вероятно престолонаследникът Пресиян II отива в Константинопол с целта след смъртта на Василий да го наследи на трона. Това не се случва, защото братът на императора – Константин VIII взема престола“, поясни историкът.

Крайната оценка, която той даде на личността на цар Самуил и периода на неговото управление е, че става въпрос за един велик владетел, по чието време България е могъщ политически и духовен фактор, не само на Балканите, а в европейски мащаб. Според Емануил Гавелски трагичните картини, които са насаждани в българската национална памет, не отговарят на историческата истина и уязвяват българския дух.