Как правилно да ядем пицата като италианците

Днес пицата е глобален символ на удобната храна – от тийнейджърските срещи до късните офис вечери, тя е навсякъде. Но в родината ѝ Италия, пицата е много повече от лесен обяд или вечеря – тя е култура, изкуство и въпрос на национална идентичност. Да ядеш пица „като италианец“ не означава просто да я изядеш, а да я уважаваш.

Корените на съвременната пица водят към Неапол в края на XVIII и началото на XIX век. Първоначално пицата е била храна на бедните – тънко тесто с домати, чесън, зехтин и понякога малко сирене. Исторически пробив идва през 1889 г., когато пицарят Рафаеле Еспозито създава пица „Маргарита“ в чест на кралица Маргарита Савойска – с домати (червено), моцарела (бяло) и босилек (зелено), символизиращи цветовете на италианското знаме.

Как се прави истинска италианска пица?

В Италия – и особено в Неапол – пицата се прави по строги правила. Неаполитанската пица, призната от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство, включва:

• Брашно тип 00, вода, мая и сол – без захар или мазнини в тестото.

• Дълга ферментация (поне 24 часа).

• Ръчно разточване – не с точилка!

• Печене в пещ на дърва при температура над 450°C за не повече от 90 секунди.

• Домати Сан Марцано, прясна моцарела, зехтин екстра върджин, пресен босилек – нищо повече.

Как се яде пицата в Италия?

• С ръце или нож и вилица? В зависимост от обстановката – ако сте в ресторант, е прието да използвате нож и вилица (особено за неаполитанска пица, която е по-мека). Но за пица на парче от павилион – задължително с ръце.
• Без кетчуп, без сосове. Италианците не топят пицата си в сос. Няма „чеснов сос“, няма „барбекю“, няма „кетчуп отстрани“. Това е обида към готвача и рецептата.
• Коричките не се изхвърлят. В Италия е нормално да се яде и края на пицата – т.нар. cornicione. Ако не го искате, ще предизвикате повдигане на вежди.
• Не добавяй ананас. За италианците „Хавайската пица“ е не просто чужда, а светотатство. Ананасът е може би най-обсъжданото табу в света на пицата – и в Италия просто няма място за него.

Как НЕ се яде пицата:

• Не я режете с ножици. Това е допустимо в някои неформални римски пицарии, но като цяло – ножици и пица не се съчетават.
• Не се поръчва всичко наведнъж. В Италия няма “пица със всичко” – „quattro stagioni“ и „capricciosa“ са сред малкото по-богати пици, но и те следват баланс и традиция.
• Без допълнителни сирена, шунки и салами. Пицата не е сандвич. В Италия няма „екстра чедър“ или „двойна пеперони“.

Пицата по света: адаптации и отклонения

С разпространението си по света пицата придобива различни форми. В САЩ, например, доминира дебелата „чикагска“ пица с дебел блат и обилно сирене. В Япония пиците включват майонеза, царевица и морски дарове. В Бразилия не е необичайно да се добавя грах. В Швеция има пица с банан и къри. В България – често се използва кашкавал вместо моцарела, а „лютеницата“ понякога заменя доматения сос.

Макар тези варианти да са популярни на местно ниво, те далеч не отразяват философията на оригинала – баланс, простота и уважение към съставките. Италианската пица не цели да те засити – тя цели да ти достави удоволствие. Тънко тесто, качествени продукти, минимализъм и страст. Всичко останало е вариация. Не непременно лоша – просто различна.

Финални съвети за ядене на пица като италианец:

• Избирай прости вкусове: Маргарита, Маринара, Диавола
• Яж с ръце или с нож и вилица, в зависимост от мястото
• Уважавай съставките – не добавяй излишни сосове
• Яж бавно – за удоволствие, не за наяждане
• Наслади се на пицата като ритуал, не като на бърза храна

Ако Италия има вкус, той е на пица. Но не просто храна – а история, традиция и културен код. А когато следваш правилата, дори най-простата Маргарита може да се превърне в кулинарно откровение.