Прея пред Мон Дьо: „Мога да бъда и двете – и принцеса, и гангстерка."

Тази неделя в новия епизод на подкаста „Храмът на историите” на стола пред Мон Дьо сeдна Прея. Певицата разкри трудностите, които стоят зад вечната ѝ усмивка.

Прея има нелеко детство. Баща ѝ е починал преди да се роди, а майка ѝ не успява да е до нея през по-голямата част от времето.

„Тя замина да работи в чужбина. Аз бях на 13. И за първи път след това я видях на 21. Много ми се искало понякога да поплача на рамото на майка си", споделя певицата.

Оттогава насам двете се срещат ежегодно и се чуват често, но Прея не крие, че са имали сериозни трудности в разговорите. Често ѝ се налага да остане силната в отношенията им и именно това я кара да се чувства не като детето, а като родителя в семейството.

Следват консултации с терапевт, благодарение на които Прея споделя, че вече има по-ясен поглед върху ситуацията и как се чувстват и двете страни.

„Продължавам да работя върху това да я приемам каквато е. И да не се опитвам да я променя. Защото имам тази склонност”, допълва звездата.

По отношение на музиката Прея споделя, че не се е чувствала свързана с по-ранното си творчество.

„В началото не отразяваше мен. Чувствах се отдалечена от публиката и от самата себе си“, обяснява тя.

Преходът към по-автентично звучене идва постепенно, чрез участие в различни проекти и търсене на собствен стил.

Песента „Мома“ бележи важен момент за изпълнителката. В нея съчетава афро влияния и балкански ритми – комбинация, която описва като лична и идентична. „Това е културен и музикален микс, който ме представя цялостно“, казва тя.

Прея допълва, че този етап в кариерата ѝ е свързан и с вътрешно решение - да не избира между различни аспекти на идентичността си. „Мога да бъда и двете – и принцеса, и гангстерка. Така съм цяла.“

Тя говори и за подкрепата на съпруга си, който е до нея през годините и който ѝ помага да се справя с трудните моменти. Според нея именно стабилността на тази връзка ѝ е дала усещане за принадлежност към семейство.

„Дълго време съм се питала дали бих поставила успеха над личното си щастие. Отговорът е – не“, обобщава Прея.