Изследваха най-древната ДНК проба, откривана досега

Учени от Института “Франсис Крик” в Лондон и Университета “Джон Мурс” в Ливърпул обявиха първото успешно цялостно секвениране и анализ на древноегипетски геном, съобщава рецензираното списание Nature и потвърждават египетски и международни източници, сред които “Ал Ахрам”, “Science” и “The Guardian”. Откритието представлява ключов етап в изследванията на човешката история по долината на Нил и хвърля нова светлина върху популационните процеси в Североизточна Африка през ранната епоха на фараоните.

Анализираният скелет е открит през 1902 г. в запечатан керамичен съд в некропола Нуайрат, на около 265 километра южно от Кайро. Археолозите предполагат, че такъв начин на погребение, предшестващ разпространението на мумифицирането, е създал оптимални условия за дългосрочно съхранение на органичен материал. Това е най-древната до момента човешка ДНК, изследвана в рамките на египетската археология, и дава възможност за изключително точна реконструкция на биологичния профил.

A paper in @Nature reports the whole-genome sequencing for an ancient Egyptian recovered from an Old Kingdom tomb in Nuwayrat. The analyses reveal genetic ties to ancient populations in North Africa and regions in the Middle East, including Mesopotamia. https://t.co/P1jrf8istW pic.twitter.com/W87620TM0h

— Nature Portfolio (@NaturePortfolio) July 2, 2025

Останките са пренесени в Ливърпул, първо в университетския Институт по археология, а впоследствие в колекцията на Световния музей, където преживяват бомбардировките от Втората световна война – оцеляване, което днес се разглежда като случайност с голямо научно значение, тъй като голяма част от другите находки са загубени безвъзвратно.

Изследването на ДНК, извлечена от зъб на индивида, установява, че става дума за мъж на приблизително 60 години – възраст, изключително рядка за началото на Третото хилядолетие пр. Хр. Генетичният анализ показва тясна връзка с популации от Северна Африка (около 80%) и ясно различим компонент от района на Плодородния полумесец (20%) – регион, включващ части от днешните Ирак, Сирия и Израел. Тези данни потвърждават тезата за активен обмен между Египет и древна Месопотамия, в съответствие с археологически находки на вносни материали и писмени източници.

DNA from Egyptian mummies revealed that ancient Egyptians were genetically closer to populations from the ancient Levant (which was White during the Neolithic) and Europeans than to modern Egyptians. No Pharaohs were ever Black.

Mummy DNA of Ancient Egypthttps://t.co/jo6YqgfAqq pic.twitter.com/cubpl9s8nZ

— Robert Sepehr (@robertsepehr) June 21, 2025

Фенотипните характеристики, реконструирани по генома, включват тъмна кожа, кафяви очи и коса. По костите се откриват белези на напреднал артрит и специфични промени, сочещи към продължителна седяща работа с изпънати крайници и приведена глава. Подобни особености, съпоставени с изображения от ранноегипетски стенописи, насочват към занаятчийска дейност – най-вероятно грънчарство, като същевременно необичайното погребение и доброто съхранение на останките свидетелстват за висок социален статус.

Според проф. Иън Хендерсън, участник в проекта, резултатите "значително разширяват разбирането ни за генетичната структура на първите държавни общества в долината на Нил" и подчертават необходимостта от допълнителни изследвания върху други останки от същия и по-ранни периоди. Очаква се този подход да хвърли светлина върху произхода, миграциите и контактите на древните египтяни в контекста на ранните цивилизации на Стария свят.

Екипът възнамерява да приложи разработените техники и върху други скелетни находки от британски и европейски музейни колекции с цел по-пълно картографиране на генетичната история на древен Египет.