Косатки за пръв път бяха заснети да се целуват (СНИМКИ)

Със страховитите си ловни умения и тактики, косатките заслужено носят прозвището „китове-убийци“. Но ново изследване разкрива неочаквана страна на тези животни.

За първи път двойка косатки е била заснета в дивата природа в поведение, наподобяващо целувка, като животните дори използват езиците си. На видеозаписа се вижда как косатките нежно захапват езиците си в продължение на почти две минути, преди да се разделят и отплуват.

В научна статия, публикувана в списание Oceans, изследователите описват „повтарящи се епизоди на мек, лицев контакт и захапване на езиците“. Това поведение е било наблюдавано от група туристи, участвали в гмуркане във фиордите Квенанген в Норвегия, на около 109 километра североизточно от Тромсьо.

Явлението, определяно от учените като „захапване на езика“ (tongue nibbling), е познато при косатки в плен, но до този момент не е документирано сред диви популации. Причините за това поведение остават неясни, но е възможно то да има социална или игрова функция при тези интелигентни животни.

Във видеото косатките извършват три отделни епизода на контакт уста в уста, всеки продължаващ около 20 секунди. По време на тези „целувки“ едната косатка изважда езика си, докато другата нежно го захапва.

📢New paper out:
Title: A Kiss from the Wild: Tongue Nibbling in Free-Ranging Killer #Whales (Orcinus orca)
✍️ By Javier Almunia et al.
👉Link: https://t.co/nYCFba40RQ#ocean #Orcinus orca #cetacean sociality #ethology pic.twitter.com/DozegvW85D

— Oceans MDPI (@MdpiOceans) June 20, 2025

Авторът на проучването, д-р Хавиер Алмуния, коментира: „Това поведение, разговорно наричано „целуване“ при косатките, е изключително рядко. Първоначално е описано през 1978 г. при животни в плен, а първите видео доказателства са от 2013 г. в Лоро Парк. До момента обаче не е наблюдавано в естествена среда.“ Изследователят допълва, че наблюдението в дивата природа показва, че „захапването на езика“ е присъщо на косатките и не се дължи единствено на условията на плен.

Учените подчертават, че подобен контакт уста в уста е познат и при други животни, например шимпанзета, които се поздравяват чрез целувка. Подобно поведение е наблюдавано и при млади белуги, като се счита, че то подпомага социалното свързване.

Една от хипотезите е, че това поведение изпълнява функция, сходна с груминга при други животни, или има успокояващ ефект при стресови ситуации. Възможно е също да става дума за вид „мода“ сред косатките, подобно на документираните случаи от миналата година, когато групи косатки поставяха мъртва сьомга върху главите си като „шапки“ — поведение, невиждано от 80-те години насам.

Някои учени предполагат, че „целуването“ може да има и игрова функция, подпомагаща социалните и двигателни умения при младите косатки, като този вид „социални трендове“ се разпространяват и повтарят през годините.

Методологията на изследването предизвиква критика сред някои специалисти, тъй като видеото е заснето от туристи, а не от професионални изследователи. Д-р Люк Рендъл, морски биолог в Университета в Сейнт Андрюс, коментира, че подобно туристическо присъствие може да наруши поведението на животните, да причини стрес и да разруши социалната им структура. Той изразява съмнение относно валидността на анализа и добавя, че подобни проучвания не могат да оправдаят отглеждането на косатки в плен.